Снимка: iStock

Политическата гравитация в Берлин започва да действа с ускорени темпове, поставяйки канцлера Фридрих Мерц пред екзистенциална криза, която заплашва да прекрати мандата му още преди да е навършил една година. Ситуацията надхвърля рамките на обичайните парламентарни търкания; това е структурен срив на доверието, който идва едновременно от "отбора" на канцлера и от реалната икономика. Група от около 18 млади депутати от собствения му Християндемократически съюз (CDU) организира открит бунт срещу ключов пенсионен закон, който трябва да бъде гласуван в петък. При крехкото мнозинство от едва 12 места, с което разполага управляващият блок CDU/CSU и социалдемократите (SPD), математиката на властта става безпощадна. Ако законът не мине, това няма да е просто законодателен провал, а сигнал за политическа импотентност, който може да катализира разпадането на коалицията и да тласне Германия към предсрочни избори в най-неподходящия възможен момент.

Данните рисуват картина на правителство, притиснато до стената. Срещу 328-те гласа на управляващите в 630-местния Бундестаг стоят не само опозицията, но и вътрешните дисиденти, които отказват да подкрепят мерки, прехвърлящи финансовото бреме върху бъдещите поколения. Този политически пасианс се разиграва на фона на мрачна социология, която поставя антимигрантската AfD на първо място в някои проучвания с подкрепа до 27% – преднина от 2.5 пункта пред центристкия алианс на Мерц. Дори спасителният пояс, хвърлен от Лявата партия, чиито депутати обявиха, че ще се въздържат, за да свалят прага на необходимото мнозинство, би донесъл само пирова победа. Да прокараш ключова реформа с мълчаливото съгласие на антикапиталистическата опозиция, вместо с подкрепата на собствените си хора, е признак на слабост, а не на лидерство.

Макроикономическата рамка на тази политическа драма е още по-тревожна. Докато депутатите броят гласове, капипитаните на германската индустрия броят загуби. Петер Лайбингер, президент на влиятелното лоби BDI, използва смразяващата фраза "свободно падане", за да опише състоянието на икономиката. От автомобилния сектор до химическата промишленост, производителите са изправени пред драматична ниска точка, а мерките на правителството се оценяват като закъснели и недостатъчни. Германия, която някога беше локомотивът на Европа, сега се бори с растеж под 1% и опасност от дългосрочно изоставане, както предупреждава и Международният валутен фонд. Специалните дългови фондове за армията и инфраструктурата все още не дават резултат, а времето за структурни реформи изтича.

Конфликтът около пенсионния закон е класически сблъсък на поколенията: младите консерватори се чувстват заложници на система, която гарантира доходи на пенсионерите до 2031 година за сметка на работещите, чието съотношение спрямо пенсионерите постоянно намалява. От друга страна, социалдемократите отказват компромис, придържайки се към коалиционното споразумение. Тази липса на гъвкавост, съчетана със страха от възхода на AfD, създава токсична смес от парализа и паника. Канцлерът се опитва да използва геополитическата несигурност като аргумент за дисциплина, предупреждавайки на закрити врати за "драматични последици", но този тип реторика все по-трудно хваща дикиш сред депутати, които виждат ерозията на подкрепата в собствените си избирателни райони.

Ситуацията напомня на последните дни на "Ваймарски" тип нестабилност или на италиански сценарий на управление, където правителствата оцеляват ден за ден чрез сложни парламентарни еквилибристики, вместо да управляват стратегически. Мерц, който дойде с обещанието за решителност и икономически рестарт след ерата на Шолц, рискува да се превърне в заложник на същите компромиси, които блокираха предшествениците му. Разликата днес е, че глобалната конкуренция не чака Берлин да си реши вътрешните проблеми.

Основната теза в тази криза е, че Германия е изправена пред двоен дефицит – финансов и лидерски. Проблемът не е само в конкретния пенсионен закон, а в невъзможността на центристките партии да предложат визия, която да обедини индустриалния интерес с социалната справедливост, без да подхранва радикализма. Както отбелязва икономистът Холгер Шмидинг от Berenberg, коалицията вероятно ще намери начин да оцелее, просто защото алтернативите – правителство на малцинството или нови избори с доминираща AfD – са "неприятни за почти всички".

Пазарът обаче не се интересува от политическото оцеляване на индивиди, а от предвидимостта на средата. Историята днес е, че най-голямата икономика в Европа се управлява от коалиция, която изразходва цялата си енергия, за да не падне, вместо да тича напред. А когато "свободното падане" на икономиката срещне политическата стагнация, дъното обикновено е по-твърдо от очакваното.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.