Снимка: iStock
Фед свали лихвите с нови 25 б.п. и Америка отново играе ролята на световен диригент. Пазарът чува едно: евтини пари, шанс за още облекчаване, подхранване на ралито. Но Европа не е в същата партитура. За ЕЦБ теренът е тесен, инфлацията в услугите остава висока, а дълговият товар на Италия, Франция и Испания не позволява агресивни маневри. Това е първият контраст, който трябва да разчете европейският инвеститор: когато Фед сваля, ЕЦБ няма свободата да следва.
Разминавания като това не са новост. През 2011 ЕЦБ се оказа с грешната стъпка, вдигайки лихви, докато Фед вече разширяваше програмата за количествени облекчения. Резултатът беше рецесия в еврозоната и срив на банковите акции. През 2015 Фед тръгна да нормализира, а ЕЦБ поддържаше политика на ниски лихви, което доведе до рязък спад на еврото и кратък бум на европейския износ, но ударът от забавянето в Китай свали индекси и тук. Винаги когато политиките се разминават, Европа плаща по-висока цена – защото няма нито глобалната валута, нито мащаба на американските пазари.
Какво е различното днес? В момента пазарът е почти сигурен, че на 28–29 октомври ще има ново намаление от Фед. Единственият сериозен катализатор, който може да промени това, е CPI на 15 октомври. Ако инфлацията в САЩ изненада нагоре, очакванията ще се пренаредят: доходностите по облигациите ще скочат, доларът ще се засили, а рисковите активи ще бъдат наказани. Европа ще усети удара по-силно, защото няма „буфера“ на собствено облекчаване. Ако в същия период еврозоната отчете по-висока от очакваната инфлация (данните от Германия и еврозоната идват около края на септември и началото на октомври), ЕЦБ ще бъде допълнително заклещена: без място за облекчаване и със засилен натиск от пазарите.
Кои сектори са най-чувствителни към тази динамика? Първо – луксозните стоки. LVMH, Hermès, Kering и Richemont са търгувани при премиум оценки, зависят от глобалното търсене и са уязвими на по-силен евро и на спад на потребителската увереност. Второ – недвижимите имоти. Vonovia, Unibail и другите играчи са с дългосрочни дългове, които тежат повече при високи доходности, и са особено уязвими в среда на инфлационна несигурност. Трето – технологиите. ASML, SAP, STMicroelectronics и Infineon са бижута на европейската сцена, но оценките им вече са „вдишали“ голяма част от AI еуфорията и са чувствителни на всяка промяна в дисконтовите ставки.
От другата страна стоят подценените и по-устойчиви. Енергетиката е пример: TotalEnergies, Eni и Repsol имат стабилни парични потоци, дивиденти и работят в свят, където петролните цени остават високи. Индустриалните компании като Siemens и Schneider Electric също имат по-добра защита – ниски оценки, стабилно търсене, позиция в инфраструктурни проекти. Банковите акции са двусмислени – от една страна, по-високите лихви помагат за маржовете, но ако се усети рецесионен риск, кредитните загуби изяждат ползата. При внимателен подбор обаче банки като BNP Paribas или Santander могат да играят ролята на буфер.
Исторически аналогии подсказват, че когато Фед и ЕЦБ вървят в различни посоки, волатилността в Европа расте повече, отколкото в САЩ. Причината е проста: европейският пазар е по-фрагментиран, по-малко ликвиден и по-зависим от глобалните потоци. Затова в момент като сегашния е критично да се гледа не само какво прави Фед, но и какви са опциите на ЕЦБ. Те са ограничени, а това прави Европа по-уязвима на шокове.
Практичният извод за европейските инвеститори е да мислят в асиметрия: да ограничат експозицията към сектори с най-високи оценки и най-голяма чувствителност (лукс, имоти, скъпи технологии) и да държат буфери в енергетика, индустриални и подбрани банки. Така портфейлът няма да е напълно защитен от октомврийски сътресения, но ще има балансирана структура, която да омекоти удара.
Ако направим тази логика постоянна рамка за сайта – да превеждаме решенията на Фед през европейската реалност и да показваме къде са уязвимостите и къде има защита – ще запълним ниша, която сега е празна. Уолстрийт диктува, но Европа усеща удара по-силно. Нашата роля ще бъде да показваме картата на риска, преди пазарът да я усети по болезнен начин.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.18 | ▼0.22% |
USDJPY | 147.81 | ▼0.11% |
GBPUSD | 1.35 | ▼0.34% |
USDCHF | 0.79 | ▲0.26% |
USDCAD | 1.38 | ▲0.14% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 46 524.00 | ▼0.14% |
S&P 500 | 6 696.58 | ▼0.11% |
Nasdaq 100 | 24 724.40 | ▼0.08% |
DAX 30 | 23 810.00 | ▼0.10% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 116 770.00 | ▼0.30% |
Ethereum | 4 530.90 | ▼1.28% |
Ripple | 3.03 | ▼1.46% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 62.61 | ▼0.96% |
Петрол - брент | 66.38 | ▼0.90% |
Злато | 3 657.86 | ▲0.50% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 524.88 | ▲0.17% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 112.86 | ▼0.07% |
Germany Bund 10 Year | 128.37 | ▼0.05% |
UK Long Gilt Future | 90.95 | ▼0.33% |