Снимка: Istock

Федералният резерв на САЩ е на път да направи първото си намаление на лихвите за 2025 година, ход, който е очакван от пазарите, но който носи много по-големи въпроси за бъдещата траектория на паричната политика и за това доколко централната банка ще устои на политическия натиск от Белия дом. Инвеститорите се интересуват не толкова от това дали ще има намаление от 25 базисни пункта на заседанието през септември, а от това дали ще последват още ходове през октомври и декември, или Фед ще се опита да задържи рестриктивната си позиция, докато има сигнали, че инфлацията остава около 3% и трудовият пазар губи сила. Именно този баланс между ценова стабилност и максимална заетост е сърцевината на дилемата, а към нея се добавя и агресивният натиск от президента Тръмп, който вече е назначил свой доверен човек в борда и не крие намерението си да формира мнозинство, което да натисне лихвите надолу.

Дот плота от юни показа очаквания за две намаления през 2025 г., но реалността се променя бързо. Пазарите вече залагат, че ще има поне три облекчения до края на годината, а част от анализаторите – включително икономисти от Morgan Stanley – дори предвиждат серия от намаления на всяко заседание до януари, с цел понижаване на основната лихва към 3,5%. Други, като Luke Tilley от Wilmington Trust, предвиждат шест последователни понижения – три в оставащите месеци на тази година и още три в началото на следващата, което би довело ставката в диапазона 2,75%–3%. Тези прогнози са драматични, защото означават рязко обръщане от политика, която дълго време беше най-агресивно рестриктивната от началото на века, към линия на облекчение, която би могла да се сблъска челно с реалността на инфлация, заседнала около 3% и все още над целта на Фед.

Сигналите от икономиката не са еднозначни. От една страна инфлацията се е стабилизирала, но не пада по-бързо – последните данни за „core CPI“ показват 3,1% годишно, без промяна спрямо предходния месец. От друга страна, трудовият пазар дава признаци на слабост: добавени са едва 22 000 нови работни места през август срещу очаквани 75 000, а безработицата се покачва до 4,3%. Това е комбинация, която би могла да се тълкува и като сигнал за предстояща рецесия – част от анализаторите вече говорят за 50% шанс за рецесия през следващите 12 месеца. Ако тази динамика се потвърди, Фед ще бъде изправен пред класическата дилема – дали да запази борбата с инфлацията като приоритет или да започне бързо облекчаване, за да предпази икономиката от по-дълбок спад.

Историческите паралели са ясни: през 2001 г. Фед реагира бързо на балонът „dot-com“ със серия от намаления, но инфлацията тогава не беше проблем. През 2008 г. рязкото облекчаване беше задължително, защото финансовата система колабираше. Днес ситуацията е по-различна – имаме мека инфлация над целта и отслабващ трудов пазар, но не и катастрофа. Това е сценарий, който изисква хирургическа прецизност, а не агресивни панически ходове. Именно тук се проявява рискът от политизация – президент Тръмп нарича Пауъл „Too Late“ и настоява за масирани намаления, сякаш паричната политика може да се използва като краткосрочен инструмент за избирателна популярност. Това подкопава доверието в независимостта на Фед и поставя въпроса дали решенията ще се ръководят от данни или от политически натиск.

Бивши председатели на регионални Фед банки като Лорета Местър и Естер Джордж предупреждават, че един ход няма да реши проблемите, и че прекалено агресивно намаление може да навреди на борбата с инфлацията. Те подчертават, че макар намалението с 25 базисни пункта да намалява рестриктивността, политиката ще остане ограничителна и ще продължи да оказва натиск върху цените. В същото време обаче ще даде малко облекчение на пазара на труда. Това е класически компромис – да се „купи време“, без да се жертва напълно борбата с инфлацията. Но въпросът е дали след първия ход Фед ще може да удържи натиска и да остане в режим на „meeting by meeting“, или ще бъде въвлечен в спирала от очаквания за постоянни облекчения.

Пазарите, разбира се, вече играят своята игра. Доходността по облигациите реагира на очакванията за намаления, доларът показва признаци на отслабване, а акциите – особено технологичните и цикличните – намират нова опора в перспективата за по-евтино финансиране. Но това е нож с две остриета – ако Фед наистина се окаже принуден да върви по пътя на шест поредни намаления, както част от пазарните участници прогнозират, това ще бъде ясен знак, че икономиката е много по-слаба, отколкото изглежда в момента. В такъв случай положителният импулс за акциите ще бъде краткотраен, а инвеститорите ще трябва да преценят дали по-ниските лихви компенсират риска от рецесия и спад на корпоративните печалби.

Тук е мястото да се върнем към урока от 70-те години, когато Фед се оказа твърде мек в борбата с инфлацията под политически натиск и в крайна сметка позволи на ценовата спирала да излезе от контрол. Разликата днес е, че инфлацията не е двуцифрена, но и не пада до целта от 2%. Ако Фед изгуби доверието, че може да я върне там, пазарите ще започнат да калкулират по-висока „инфлационна премия“ в доходността по облигациите, което би обърнало цялата логика на намаленията. В този смисъл рисковете от прекалено бързо облекчаване са реални и могат да създадат нови проблеми, които ще тежат дълго след края на политическия цикъл.

Ключовото в момента е, че централната банка трябва да управлява не само лихвената политика, но и очакванията. Ако Пауъл и колегите му останат двусмислени и кажат, че „всичко зависи от данните“, това ще запази известна гъвкавост и ще предотврати фиксирането на пазара в сценарий на агресивни намаления. Ако обаче сигналите бъдат разчетени като по-решителен завой към облекчаване, пазарите ще изпреварят Фед и ще предизвикат условия, които могат да усложнят борбата с инфлацията. Именно в това е трудността – да се управляват очакванията на инвеститорите, домакинствата и политиците едновременно.

В заключение, първото намаление на лихвите за 2025 г. е символично, но то ще бъде и тест за способността на Фед да запази независимостта си и да следва данните, а не политическите капризи. Истинската битка не е за септемврийското заседание, а за посланията, които ще бъдат дадени за октомври и декември. Дали централната банка ще остане в режим на търпение и предпазливост, или ще бъде въвлечена в надпревара към по-ниски лихви, ще определи не само траекторията на икономиката през 2026, но и доверието в самата институция. Инвеститорите трябва да останат критични, да следят данните, а не само политическите изказвания, и да помнят, че всяко облекчаване днес идва със своята цена утре.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.