Снимка: Istock

Индексните фондове отдавна се смятат за свещения Граал на инвестирането – евтини, прозрачни, лесни за разбиране и почти винаги по-добри от активно управляваните алтернативи. Именно върху тази философия Vanguard изгради империя, а SPDR S&P 500 ETF (SPY) се превърна в символ на пасивното инвестиране. Но ново изследване от Роб Арнот и екипа на Research Affiliates показва, че зад този фасаден минимализъм има дефект, който струва на инвеститорите повече, отколкото изглежда. Проблемът е в онези 5% от портфейла, които ежегодно се променят – акции, които влизат и излизат от индекса.

Механизмът изглежда безобиден: индексът изключва компании, които са се обезценили достатъчно, и добавя онези, които вече са излетели нагоре. На теория това просто поддържа представителността на индекса. На практика, казват Арнот и Лилиан У, това се превръща в постоянна стратегия „купи скъпо, продай евтино“. Данните са смразяващи. Новоприетите компании бият пазара преди включването си, но изостават веднага след това. Изключените компании изостават преди да бъдат изхвърлени, но често възстановяват форма след като индексът ги изостави. Дори повече – над една четвърт от всички нови попълнения в S&P 500 или Russell 1000 между 1989 и 2014 впоследствие са били изключени отново, а над половината от изключените се връщат обратно в рамките на 10 години. Това е въртележка, която носи скрити разходи за обикновения инвеститор.

Изчислената цена е 0.69 процентни пункта годишно – малко на пръв поглед, но огромно в компаунд ефект за десетилетия. За повече от 30 години този „малък“ разход води до 23% по-малко натрупано богатство спрямо стратегия, която избягва тези грешки. Иронията е, че 95% от портфейла на индексния фонд наистина функционира като пасивен, евтин инструмент. Но останалите 5% се държат като свръхактивен фонд, който гонѝ моди и обръща позиции твърде късно. Резултатът е деструктивен за общата възвръщаемост.

Решението, според Research Affiliates, е новата стратегия RACWI – Research Affiliates Cap-Weighted Index. Вместо да се следват чисто ценови сигнали, включването и изключването на акции се базира на фундаментални показатели: нетни активи, средни продажби и кешфлоу за пет години, дивиденти и обратно изкупуване. Така ротациите стават много по-бавни и обмислени, а „flip-flop“ грешките се ограничават. В историческа симулация от 1991 до 2024 г. RACWI е бил с 0.69 пункта на година по-добър от S&P 500 – достатъчно, за да направи драматична разлика за дългосрочния инвеститор.

Сега тази стратегия се материализира в нов ETF – RAUS, който стартира с такса 0.15% (временно дори 0%). Това е директно предизвикателство към статуквото: ако досега пасивното инвестиране беше синоним на „просто следвай индекса“, оттук нататък може да се окаже, че има „по-умни“ пасивни алтернативи. Въпросът е дали пазарът ще възприеме идеята, че индексите всъщност съдържат активен компонент, и че тази активност е скъпа.

Исторически паралели намираме в момента, когато първите „фундаментални индекси“ се появиха преди десетина години, но останаха нишови. Сега обаче средата е различна: пазарите са свръхчувствителни към ефективността на всеки базисен пункт, а конкуренцията за пенсионни и ETF активи е ожесточена. Ако RACWI и подобни стратегии спечелят популярност, това може да измести трилиони долари от традиционните индексни фондове.

За инвеститорите поуката е ясна. Да, индексите остават евтин и силен инструмент, но не са перфектни. Те крият структурни слабости, които могат да изяждат част от възвръщаемостта ви. В свят, където разликата между 6% и 6.7% средна годишна доходност за 30 години е разликата между спокоен и напрегнат живот след пенсия, тези 0.69 пункта годишно са всичко друго, но не и маловажни.

Остава въпросът кой печели от тази „индексна грешка“. Отговорът е очевиден – активните инвеститори и арбитражните фондове, които стоят от другата страна на сделките. Те купуват изхвърлените компании точно когато са подценени, и продават включените тъкмо когато са най-скъпи. Така индексните фондове, създадени да пазят от активни грешки, неволно субсидират активните играчи.

Новият ETF RAUS е опит да се спре това кръвотечение и да се върне контролът в ръцете на пасивния инвеститор. Ако експериментът е успешен, може би ще видим ново поколение „пасивни“ фондове, които не са просто огледало на пазара, а по-умна версия на самия пазар.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.