Снимка: Istock

Август донесе малко, но значимо разместване на плочите: инфлацията в САЩ ускори до 2.9% на годишна база спрямо 2.7% през юли, а месечното покачване от 0.4% срещу 0.2% преди месец подсказа, че „лесните“ базови ефекти вече са изядени. Основната инфлация остана 3.1% на годишна база, но месечният ръст от 0.3% — вече втори пореден — се оказа най-силната двумесечна серия от половин година. Това не е паника, но е предупреждение: при 0.4% месечно заглавният CPI се годишно моделира около 4.9%, а при 0.3% основният — около 3.7%. С други думи, „пътят до 2%“ пак се удължава. Именно тук започва трудната част за Фед: не дали да намалява лихвите, а колко бързо и с каква комуникация да избегне рефлационна вълна на очакванията.

Композицията на августовския CPI тежи повече от самите заглавия. По-лепкавите горива и по-коравата хранителна инфлация дадоха тласък на общия индекс, докато „сърцевината“ продължи да получава упорит принос от услугите и все още вискозното жилищно перо. Това е класика на късния антиинфлационен цикъл: стоките се нормализират по-бързо, но услугите и наемите реагират с лаг, който не можеш да „отрежеш“ с едно заседание. Добавете към микса и геополитически и търговски импулси — нови или разширени тарифи, които постепенно се преливат към крайните цени — и получавате среда, в която Фед е длъжен да запази опцията за по-плавна траектория на облекчаване. Когато шокът идва по линията на вносни цени и канал „очаквания“, прекомерно агресивни съкращения на лихвите рискуват да валидират вторични кръгове на прехвърляне в цените, вместо да ги притъпят.

Пазарната психология при такива изненади е предсказуема, но не и линейна. Доходността по 2–5-годишните държавни ценни книжа обикновено подскача първа, защото именно там се ценообразува „Фед-пътят“, докато дългият край се колебае между по-висока терминална инфлация и по-нисък реален растеж в бъдеще. Доларът получава краткосрочна подкрепа, защото спекулациите за по-дълго „по-високо за по-дълго“ се връщат на масата. Акциите реагират диференцирано: качеството и рентабилността в големите капове издържат по-добре от дългосрочните истории с далечни парични потоци, които са по-чувствителни към дисконтовия процент. Цикличните консуматори усещат натиска от по-скъпия „ежедневен кош“, докато енергетиката печели, но това е Пирова победа, ако по-високите горива захранват вторични ръстове в разходите.

Историята предлага трезвящ паралел: през 1995–96 г. Фед намали лихвите след силен цикъл на затягане, но го направи предпазливо и обратно-зависимо от данните. Тогава, както и сега, ключът беше да не се освободят прекалено рано финансовите условия. Разликата днес е по-високата еластичност на услугите спрямо заплатите и структурните фрикции в жилищния пазар. Ако добавим и тарифен фактор, каналът „стоки → крайни цени“ става по-проходим, отколкото бе през 2010-те. Това означава, че Фед може да наложи ритъм на „прекъснато“ облекчаване: да реже, но „срещу данните“, да подсили насоките, че всеки следващ ход не е предварително заключен, и да държи реалните кратки лихви положителни още известно време. Езикът на прессъобщенията вероятно ще акцентира върху изрази като „продължаваме да разчитаме на постъпващите данни“, „рисковете за инфлацията са по-балансирани, но не напълно симетрични“ и „преждевременното разхлабване носи риска да спре дезинфлацията“.

За инвеститора практичният превод е следният: корекцията на „мекото приземяване“ към „по-дълга писта“ вече се отразява в цените на облигациите и валутата, но не е непременно негатив за акциите в широк план, стига печалбите да запазят траекторията си. В такава среда качеството печели над растежа „на всяка цена“, паричните потоци днес са по-скъпи от обещанията утре, а балансите с нисък ливъридж са златни. Енергийните и селективни индустриални имена могат да бъдат естествени хеджове срещу ръбест headline CPI, но е важно да се разграничават устойчиви маржове от чисто ценови релета. В технологичния комплекс диференциацията се връща: производителите на „кирки и лопати“ в инфраструктурата и облака изглеждат по-устойчиви от крайни приложения с дълги пътеки до монетизация. На ниво стил фактори качеството и рентабилността традиционно надскачат в периоди на лепкава инфлация и колебаещ се Фед-път, докато чистият „дългосрочен duration“ е по-чувствителен.

В облигациите логиката изисква дисциплина: изтеглянето на очаквани бъдещи намаления нагоре по календара прави кривата нервна. Тактическият подход е да се избягва прекомерна експозиция в най-чувствителните към Фед сегменти от средната дължина, като същевременно се запази „опортюнистичен джоб“ за добавяне при скокове в доходността. Реалните доходности остават важният компас: докато те са положителни и стабилни, Фед има пространство да „купува време“ срещу инфлацията, без да смачка активните пазари. Това е и причината златото да се държи с променлив успех при подобни принтове: ако доларът се засили, благородният метал често губи, освен ако инфлационните очаквания не избягат по-бързо от реалните лихви.

За личния портфейл августовската инфлация не е аларма да се бяга от риск, а да се управлява рискът по-умно. Проверете концентрациите: ако държите широк индекс и едновременно няколко мегакапа от доминиращия сектор, вероятно сте по-технологично концентрирани, отколкото мислите. Измерете ехото от инфлацията в собствения си „кош“: горива, храна, услуги. Ако бюджетът ви е чувствителен към тези пера, подсигурете касов буфер и включете по-малко корелирани източници на доход, като краткосрочни инструменти с плаващ купон или висококачествени парични фондове. При акции предпочитайте компании с ценообразуване на база стойност, а не само на обем, и с доказана дисциплина по разходите. При облигации не гонете максимална дюрация точно когато месечният CPI намига нагоре; по-добре поетапно, с ясни нива за добавяне.

Какво бих направил аз в такава конфигурация? Бих охладил очакванията за бързи и поредици от намаления от Фед и бих управлявал позиционирането така, че портфейлът да „диша“ при още 1–2 месеца по-пиперлива инфлация. Това включва запазване на ядро от качествени акции с висока рентабилност и чисти баланси, умерено намаляване на най-дългия duration в фиксирания доход до време, в което реалните доходности предложат по-добра премия, и поддържане на малки, ясни хеджове — например чрез енергийни експозиции или опции със стриктна рамка за риск. Бих активирал и дисциплина в добавянето: ако волатилността се повиши след данните, използвам частични стъпки, а не „всичко наведнъж“. И неизменно бих повишил познанията си за динамиката на инфлацията и предаването ѝ през различните компоненти на CPI, защото в подобни моменти грамотността е най-евтиният хедж.

Когато видите 2.9% заглавна инфлация и 3.1% основна, не четете само първата цифра — мислете в месечни темпове, в база-ефекти и в стагфлационни асиметрии между стоки и услуги. Представете си двете скорости като лента за бягане: ако услугите вървят с 0.3% месечно, а стоките са нула, едно „бутване“ от горивата до 0.4% headline веднага променя тактиката на Фед. И запомнете, че централните банки не лекуват инфлацията на един месец — те управляват очакванията в хоризонт от няколко тримесечия. Именно поради това реториката в следващите седмици може да се измести към „зависимост от данните“ с по-висок праг за по-агресивни съкращения. Не като отказ от облекчаване, а като избор на темпо.

В следващите дни следете три детайла: как реагират 2-годишните доходности спрямо 10-годишните (сигнал за преоценка на Фед-пътя), как се движат мерките за инфлационни очаквания на пазара (например 5y5y инфлационен суап или break-even-и) и дали корпоративните маржове в предстоящите отчети започват да „плуват срещу течението“ на по-скъпи входове. Ако и трите се наклонят в „по-лепкава“ посока, пазарът ще поиска по-висока премия за риск. Ако само краткият край се втвърди, а инфлационните очаквания останат закотвени, ще видим по-скоро техническо пренареждане, отколкото смяна на парадигмата.

Финалният извод е трезвен: августовската инфлация не сменя играта, но връща часовника на Фед с половин-една крачка назад. Това е сигнал за финес, не за шум; за дисциплина, не за драматизъм. Пазарите могат да живеят с лихва, която спада по-бавничко, стига печалбите да растат и очакванията да са закотвени. Вашата работа е да позиционирате портфейла си така, че да печели от устойчивостта, а не да разчита на чудеса. И да учите — защото в среда на лепкава инфлация и предпазлив Фед грамотността по паричната политика е конкурентно предимство.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.