Снимка: Istock

През последните десет години финансовите пазари преживяха шокове, каквито малцина инвеститори са очаквали – пандемия, инфлационна вълна, безпрецедентно затягане и след това разхлабване на паричната политика, геополитически конфликти и технологичен бум, концентриран в малка група компании. В тази динамична среда златото отново изпълни своята вечна роля на огледало на страховете и търсено убежище, но същевременно се оказа и по-устойчив актив, отколкото мнозина анализатори признаваха в началото на десетилетието. Ако разгледаме периода от 2015 до 2025 година, ще видим една много по-нюансирана картина – златото далеч не беше най-добре представящият се актив, но играеше ролята на стабилизатор и коректив спрямо волатилността на останалите пазари.

S&P 500 остана водещият генератор на богатство за инвеститорите. Дори с корекциите през 2018, пандемичния срив през 2020 и драматичния спад на технологиите през 2022, индексът отбеляза впечатляващ кумулативен ръст от над 170% за десетилетието, което е еквивалент на средногодишна доходност около 11% с реинвестирани дивиденти. Основната причина е концентрацията в мегакап компании като Apple, Microsoft, Amazon, Alphabet и Nvidia, които се превърнаха в новото ядро на световната икономика и определиха посоката на целия индекс.

Биткойн и криптовалутите бяха другата голяма история на десетилетието. От подценяван експеримент през 2015, биткойн се превърна в актив от глобален мащаб с пазарна капитализация от трилиони. Въпреки че средногодишната му доходност надхвърли 50% за десет години, волатилността остана извънредна – сривове от над 70% в рамките на една година съжителстваха с ръстове от над 200% в други. Той се позиционира като „цифрово злато“, но именно сравненията със самото злато показват колко различни са двата актива – единият е постоянство и традиция, другият е хиперволатилност и експеримент.

Доларовият индекс, който отразява силата на щатската валута спрямо кошница от основни валути, преживя едно от най-парадоксалните десетилетия. Отначало доларът се укрепи в резултат на затягането на Фед и глобалното търсене на безопасни активи, но в края на периода започна да губи позиции, особено през 2025, когато падна с 10% на фона на политически натиск върху Фед и увеличаващи се търговски напрежения. Това, което инвеститорите научиха, е, че силата на долара вече не може да се приема за даденост, а всяка загуба на доверие автоматично увеличава привлекателността на златото.

А как се представи самото злато?

За десет години цената му се увеличи с около 90%, което е приблизително 6.6% средногодишна доходност. Това е далеч от резултатите на S&P 500 и несравнимо с биткойн, но е впечатляващо, ако се има предвид, че през този период инвеститорите преминаха през дефлационни страхове, нулеви лихви, а след това най-агресивния цикъл на повишения на лихвите от 80-те години. Златото удържа позиции, защото винаги намираше нова причина да бъде търсено – било то пандемията, било инфлационният скок през 2021–2022, било политическите сътресения през 2025.

Сравнението между активите показва колко различни са ролите им в портфейла. Инвеститорите, които залагаха единствено на акции, бяха възнаградени с огромна доходност, но трябваше да издържат на тежки спадове. Тези, които държаха злато като балансьор, видяха по-умерен ръст, но значително по-ниска волатилност. Криптовалутите пък бяха оръжие за тези, които търсеха високи рискове и потенциално експлозивни печалби. Доларът остана основата на глобалната система, но същевременно и слабост, която принуждаваше централните банки да диверсифицират в злато.

Най-интересният момент от десетилетието е, че златото и акциите често се движиха в синхрон – нещо, което исторически не беше обичайно. През 2020 и 2021, например, златото растеше заедно с акциите, защото инвеститорите едновременно търсеха защита и възползване от паричната експанзия. През 2025 ситуацията се повтори – златото достигна рекорди над 3600 долара за унция, докато технологиите също бяха на върха. Това нарушаване на традиционната отрицателна корелация подсказва, че светът е навлязъл в нов етап, където златото вече не е само „убежище при кризи“, а е и структурна част от портфейлите на институции, които искат алтернатива на долара и държавния дълг.

Въпросът за следващото десетилетие е дали тази тенденция ще се задълбочи. Ако централните банки продължат да увеличават златните си резерви, ако доверието към долара и американските облигации отслабва, а геополитическата несигурност остава висока, тогава златото може да се изкачи на още по-важна позиция в глобалната финансова архитектура. От другата страна на уравнението е рискът от нормализация – ако световната икономика се стабилизира и лихвите останат на разумни нива, тогава жълтият метал ще загуби част от привлекателността си.

Но исторически погледнато, десет години с доходност близо 7% за актив, който няма доходност и разчита само на доверие и редкост, е повече от добър резултат. В комбинация с ролята му на стабилизатор, златото доказа, че заслужава мястото си в портфейлите. В крайна сметка десетилетието показа ясно – златото не е шампионът по доходност, но е шампионът по оцеляване. То е активът, който дава спокойствие, когато другите активи се сриват, и балансира еуфорията, когато те летят нагоре. Това е и причината през 2025 да видим нещо необичайно – златото и индексите заедно на рекордни нива. Това е не толкова парадокс, колкото новото нормално, в което инвеститорите вече разбират, че сигурността е ценност сама по себе си и че понякога най-старият актив в света може да бъде и най-модерният отговор на несигурността.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.