Снимка: Istock

OpenAI се превърна в символ на ерата на изкуствения интелект, но и в илюстрация на това колко скъпо струва бъдещето. Според последния доклад на The Information, компанията очаква да изгори зашеметяващите 115 милиарда долара до 2029 г., далеч над предишната прогноза от 35 милиарда.

Това е почти невъобразимо темпо на разходи, дори за мащабите на Силициевата долина. Само през 2025 г. OpenAI ще изгори над 8 милиарда долара – с 1,5 милиарда повече от предходната им оценка – и плановете показват ескалация: 17 милиарда през 2026, 35 милиарда през 2027 и 45 милиарда през 2028 г. Ако това изглежда като финансово самоубийство, истината е по-сложна – защото тези пари не се изпаряват, а се преливат в новия „златен стандарт“ на дигиталната икономика: капацитет за изчисления, чипове и инфраструктура за модели от следващо поколение.

В сърцевината на проблема е един прост факт – ИИ поглъща ресурси като никога досега. Обучението на модели от мащаба на GPT-4 или GPT-5 изисква стотици милиони долари само за хардуер, милиарди за дата центрове и постоянни плащания за облачни услуги към партньори като Microsoft Azure, Oracle и Google Cloud. Не е изненада, че OpenAI е един от най-големите наематели на облачни сървъри в света, но дори този модел вече е неустойчив. Затова компанията се насочва към собствени чипове, произвеждани съвместно с Broadcom, и изграждане на собствени мощности. Първият AI процесор на OpenAI се очаква догодина, като ще се използва вътрешно, за да намали зависимостта от Nvidia и AMD. Това е ключов стратегически ход – именно така Google, Amazon и Meta започнаха да намаляват своите разходи и да оптимизират натоварванията.

През юли OpenAI задълбочи партньорството си с Oracle за изграждане на дата центрове с капацитет 4,5 GW – проект, който е част от грандиозната инициатива Stargate за до 10 GW и 500 милиарда долара инвестиции, подкрепена от SoftBank. Добавянето на Google Cloud като доставчик на капацитет също е знак, че OpenAI се стреми да разпредели риска и да гарантира достъп до ресурси на всяка цена. Но цената е именно в милиардите долари, които ще бъдат изразходвани – и това поставя въпроса: може ли някоя компания да поддържа такъв мащаб на изгаряне на пари без да се препъне?

Инвеститорите и анализаторите са разделени. Някои виждат в това класически балон: фирма, която харчи повече, отколкото може да генерира, надявайки се, че бъдещите приходи ще оправдаят сегашните загуби. Но други посочват аналогията с ранните години на Amazon – компания, която десетилетие наред „гореше“ милиарди, докато изграждаше инфраструктура и мрежов ефект, и която днес е един от най-големите конгломерати на планетата. Големите банки също имат своите оценки: Goldman Sachs например отбелязва, че „ИИ е капиталово интензивен бизнес, но именно тези, които оцелеят през тази фаза, ще контролират бъдещето на глобалната икономика“.

Рисковете обаче са осезаеми. На първо място е зависимостта от политическата и регулаторната среда. Ако антитръстовите регулатори в САЩ или Европа решат да ограничат вертикалната интеграция на OpenAI – от чипове до софтуер – цялата стратегия може да бъде подкопана. Второ, конкуренцията не спи. Google вече предлага Gemini, Meta развива LLaMA, а китайски играчи като Baidu и Tencent наливат милиарди в свои собствени модели. Трето, макроикономическият фон може да се влоши – при високи лихви и ограничен достъп до капитал, финансирането на подобни мащабни разходи ще бъде далеч по-трудно.

И все пак, за момента пазарът изглежда готов да даде кредит на доверие. Причината е проста – OpenAI е в центъра на трансформация, която мнозина сравняват с индустриалната революция. Ако ИИ успее да доведе до скок в продуктивността на световната икономика, стойността, която ще се генерира, ще надхвърли стотици трилиони долари. В този контекст 115 милиарда изгорени средства до 2029 г. изглеждат като билет за участие в най-голямата икономическа надпревара на века.

Въпросът за инвеститорите е как да се позиционират. Преките инвестиции в OpenAI са ограничени, но партньорите – Microsoft, Broadcom, Oracle, Nvidia – са публични компании, които могат да се окажат големите печеливши. Broadcom вече отчете над 10 милиарда долара нови поръчки за AI инфраструктура, вероятно от OpenAI. Microsoft има 49% дял в OpenAI и интегрира ChatGPT в своята екосистема. Oracle печели от капацитета за дата центрове, а Nvidia остава ключов доставчик на GPU въпреки бъдещите планове за конкуренция. В този смисъл, изгарянето на пари от OpenAI може да бъде доходоносно за други участници в екосистемата.

Но най-големият залог е стратегически: дали OpenAI ще се окаже Amazon на ИИ ерата или WeWork на генеративните модели? Ако успее да монетизира мащаба си и да превърне разходите в устойчиви приходи от корпоративни клиенти, лицензиране и интеграции, 115 милиарда няма да изглеждат непосилни. Ако не – това ще бъде най-скъпият експеримент в историята на технологиите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.