Снимка: Istock

Американският пазар на държавен дълг отново демонстрира своята уникалност и тази година изглежда окончателно се откъсна от ритъма на останалия свят. Докато доходността по 10-годишните облигации в ключови икономики като Великобритания, Германия, Япония или Канада тръгна нагоре под натиска на растящи дефицити и съмнения за устойчивост на публичните финанси, доходността по американските 10-годишни облигации се движи в обратната посока и от началото на годината е намаляла с повече от 30 базисни пункта. Контрастът е толкова рязък, че вече говорим за разминаване, което има системно значение за глобалните пазари и сигнализира за настъпването на нова ера в търговията с дълг.

Ключовата фигура в тази трансформация е новият министър на финансите на САЩ Скот Бесент, който само за няколко месеца на поста успя да наложи стил, непознат досега за този кабинет – директни публични изявления за целеви нива на доходност и стратегия за управление на дълга, която активно насочва очакванията на пазара. Когато на 19 февруари Бесент за първи път заяви в интервю, че очаква „естествено понижение“ на доходността на 10-годишните книжа благодарение на комбинация от енергийна политика, дерегулация и ограничаване на емисиите на дълг в дългия край, мнозина инвеститори приеха думите му като чиста реторика. Днес обаче цифрите показват друго – американските облигации поскъпват, доходността им спада, а чуждестранните пазари вървят в обратната посока.

Това не е просто техническо движение, а отражение на няколко фундаментални фактора. Първо, в глобален план доходността на корпоративните облигации е рекордно ниска спрямо държавните книжа – съотношение, невиждано от 1998 г. Това означава, че инвеститорите реално не получават адекватна премия за поемането на корпоративен риск и предпочитат да се обърнат към най-ликвидния и сигурен актив – американските държавни ценни книжа. Второ, американското финансово министерство ясно даде сигнал, че няма намерение да увеличава предлагането на дългосрочни облигации поне още няколко тримесечия. Ограниченото предлагане при силно търсене е класическа рецепта за растящи цени и падащи доходности. Трето, самият мащаб на пазара – $29 трилиона – създава усещане за дълбочина и устойчивост, каквито липсват в Европа, Япония или Китай.

Не е за подценяване и политическият фактор. Администрацията на президента Тръмп настоява, че силните приходи от тарифи и перспективата за по-добър фискален баланс укрепват доверието към американския дълг. На практика обаче точно тарифите и натискът върху Федералния резерв пораждат и най-големите рискове. Инвеститорите са наясно, че ако независимостта на Фед бъде ерозирана, инфлационните очаквания могат да излязат извън контрол. И тук се крие парадоксът – засега пазарите дисконтират по-скоро позитивния сценарий на бъдещи понижения на лихвите, отколкото риска от загуба на институционална стабилност.

Разминаването между американските и международните доходности обаче не може да продължи вечно. Историята показва, че когато 10-годишната доходност на САЩ се отклони прекалено от световната средна, или останалите пазари догонват, или американските книжа наваксват с рязка корекция. В момента обаче съществуват уникални условия, които дават предимство на американския дълг – силен долар, глобално търсене на сигурност и усещането, че САЩ остават единствената икономика, способна да абсорбира гигантски капитали без да загуби ликвидност.

Това не означава, че всичко е розово. Някои анализатори вече предупреждават, че спадът в доходността до голяма степен е функция на очаквания за предстояща рецесия и агресивни понижения на лихвите от Фед. Ако тези очаквания не се реализират, може да видим бързо обръщане на тренда. Освен това нивото на дълга в САЩ продължава да расте с темпове, които в друга държава биха довели до криза на доверието. Разликата е, че тук говорим за емитента на световната резервна валута – привилегия, която позволява да се играе по други правила.

В международен контекст тази „американска аномалия“ поставя Европа и Азия в трудна позиция. Европейските облигации се търгуват при доходности, които отразяват повече политическата нестабилност и опасенията за дългосрочната конкурентоспособност на еврозоната, отколкото реалните инфлационни тенденции. В Япония пазарът е под постоянна намеса на централната банка, а в Китай геополитическите рискове правят доходността почти вторичен фактор за инвеститорите. В сравнение с това американските книжа изглеждат като „чисто“ убежище – с дълбочина, ликвидност и институционална подкрепа, макар и политически оцветена.

Заключението е, че САЩ отново печелят от статута си на последен бастион на сигурността, дори когато обективните показатели за дълг и фискален баланс изглеждат тревожни. Инвеститорите не вярват напълно в историята за „естествено“ понижение на доходността, но засега се възползват от възможността да притежават актив, който все още диктува глобалните стандарти. В краткосрочен план разминаването с международните пазари може да продължи, но в дългосрочен мащаб или светът ще трябва да приеме американската норма като нов стандарт, или пазарът ще наложи болезнена корекция. Във всеки случай сигналът е ясен – пазарът на американски държавни облигации вече не е просто отражение на глобалната среда, а сам по себе си фактор, който моделира очакванията и пренаписва правилата на играта.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.