Снимка: Istock

Пазарите обичат да създават илюзии, а най-голямата от тях в момента е, че S&P 500 може да бъде вечната машина за печалби. Истината е по-прозаична – индексът е скъп, концентриран в шепа технологични гиганти и опасно напомня на предишни исторически пикове, когато ентусиазмът е изпреварвал реалността.

Според Марк Купър, главен инвестиционен директор на MAC Alpha Capital Management, бъдещето принадлежи не на „Магнитичните седем“ и техните спътници, а на малките стойностни компании в развитите пазари извън САЩ. В интервю за MarketWatch той аргументира защо именно тази група ще изпревари с огромна преднина S&P 500 през следващото десетилетие.

На първо място, оценките на големите американски компании са на исторически екстреми. Индексът S&P 500 се търгува при коефициент цена/продажби от 3.21, почти рекордно ниво, докато 20-годишната му средна стойност е едва 1.92. Това е премия от 67% спрямо дългосрочната история. Ако този показател ни е предупредил за балона на dot-com през 2000 г., защо да не го вземем насериозно и сега? Същото се вижда и при отделни компании – Nvidia с 23.4 пъти продажби, Microsoft с 12.9 и Apple с 8.6 са далеч над историческите си средни оценки. Когато акции се търгуват десетки пъти над приходите си, рискът от болезнена корекция става реален.

Проблемът е задълбочен и от концентрацията. Петте най-големи компании – Nvidia, Microsoft, Apple, Amazon и Meta – формират почти 28% от целия индекс. Това вече не е диверсифициран бенчмарк, а портфейл на няколко корпорации, които диктуват посоката. Когато тези лидери вървят нагоре, S&P блести. Но когато тръгнат надолу, целият индекс се срива. Купър нарича това „спекулативна пяна“ и напомня, че днес има около 300 американски компании, които се търгуват на 10 или повече пъти приходите си. В навечерието на балона от 2000 г. броят им е бил 400, но тогава публичните компании са били двойно повече. Тоест концентрацията на скъпотия е още по-опасна.

Срещу това Купър противопоставя три ключови аргумента за малките стойностни компании извън САЩ. Първият е историческата евтиния. MSCI EAFE, който следи развитите пазари в Европа, Австралия и Далечния изток, е на най-ниските си относителни нива спрямо S&P 500 от над половин век. Според изчисленията, за да се върне към 55-годишната си средна оценка, индексът трябва да изпревари американския с 27% в рамките на пет години. Историята сочи, че такива реверсии не само настъпват по-бързо, но често и преминават отвъд средното.

Вторият аргумент е цената на стойностните акции спрямо растежните. Глобалният индекс за стойностни компании се търгува на най-голяма отстъпка спрямо растежния индекс от десетилетия. Това е класическа настройка за бъдещо превъзходство на стойността, особено в среда на по-високи лихви, където евтиният капитал вече не подхранва безкрайни експанзии.

Третият фактор е структурното подценяване на малките компании. Днес инвеститорите държат около 4% от портфейлите си в малки акции спрямо историческа средна от 7.5%. Самото връщане към нормалните нива би означавало масивен приток на капитал към този сегмент, а ранните признаци вече са налице.

За да илюстрираме по-ясно разликата, нека погледнем три борсово търгувани фонда, които са фокусирани върху международни малки стойностни компании и вече бият S&P 500 за последните три години.

Тези фондове, всеки по различен начин, показват как стойностната стратегия извън САЩ вече носи по-добри резултати от големите американски индекси. Въпросът е дали това е само временен феномен или началото на десетилетна тенденция. Ако приемем логиката на Купър, че оценките имат значение и че историята неизменно се повтаря, вероятността да сме в началото на голям цикъл е висока.

Много инвеститори се страхуват да излязат от зоната си на комфорт. S&P 500 е познат, лесен и доминира в заглавията. Но удобството рядко носи големи печалби. Истинските възможности често се крият там, където масата не гледа – в малките компании в Япония, Европа, Канада или Австралия, които се търгуват на ниски оценки, но имат стабилни бизнес модели и потенциал за растеж. Тези акции не са секси, не са на кориците на списанията и не са в центъра на AI манията. Но точно това ги прави интересни.

Инвеститорът, който днес продължава да купува S&P 500 на 3.2 пъти продажби, играе опасна игра. Това е залог, че историята този път ще бъде различна, че оценките вече нямат значение и че няколко гиганта могат да носят завинаги целия индекс на гърба си. Инвеститорът, който се обръща към международните малки стойностни акции, играе по правилата на статистиката и историята – купува евтино, когато пазарът е апатичен, и чака реверсията да свърши останалото.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.