Снимка: Istock

Пазарите обичат символите и големите числа. Когато Goldman Sachs – институция, която десетилетия наред е служила като барометър за инвеститорските страхове и надежди – заяви, че златото може да поскъпне до почти $5,000 за унция, това не е просто прогноза. Това е диагноза за състоянието на глобалната финансова система. В анализа си екипът на Саманта Дарт описва три сценария: базов ръст към $4,000 до средата на 2026 г., „опашков риск“ при $4,500, и крайният – близо $5,000, ако само 1% от частно държаните американски държавни облигации се пренасочат към злато. Тази прогноза не звучи като екстравагантно упражнение по математика, а като предупреждение, че доверието в долара и Федералния резерв може да се окаже по-крехко, отколкото светът предполага.

Причината е в политиката. Опитите на президента Доналд Тръмп да затегне хватката си върху Федералния резерв, включително натиск за смяна на гуверньори и отстраняването на Лиза Кук, извадиха на показ опасността централната банка да загуби независимостта си. А когато независимостта на Фед е под съмнение, сигналът към инвеститорите е ясен: инфлацията може да излезе извън контрол, доходността по облигациите да скочи, а доверието в долара като резервна валута да ерозира. В такъв свят единственото убежище, което не изисква институционално доверие, е златото.

Динамиката вече е видима. Златото е една от най-добре представящите се суровини през 2025 г., поскъпвайки с над една трета и пробивайки нови рекорди – над $3,578 за унция. Централните банки купуват безпрецедентни количества метал, докато пазарните участници залагат, че Фед ще започне цикъл на понижения на лихвите. Но в този случай златото не поскъпва само заради очакванията за по-евтини пари – то се издига на фона на политически натиск върху самата институция, която трябва да гарантира стабилността на парите.

Европейските лидери също реагираха остро. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че подкопаването на независимостта на Фед е „сериозна опасност“ за света. Тя отлично разбира, че доверието в долара е основата на световната финансова архитектура, а ако то започне да се руши, ефектът ще е глобален. От Азия до Европа, инвеститорите ще започнат да търсят алтернативи – и първото име в този списък е златото.

В исторически план подобни моменти не са новост. В края на 70-те, когато САЩ страдаха от двуцифрена инфлация и геополитическа несигурност, златото поскъпна над 20 пъти за по-малко от десетилетие. Днес мащабите са различни – пазарите са многократно по-големи, а алтернативните активи като биткойн вече предлагат паралелен наратив. Но общият знаменател е същият: когато доверието в институциите намалява, инвеститорите се обръщат към активи, които не могат да бъдат отпечатани или манипулирани политически.

Особено интересна е сметката на Goldman: ако само 1% от пазара на частно държани американски облигации се прехвърли в злато, цената му ще скочи до близо $5,000. Това изглежда като малка промяна, но в абсолютни стойности говорим за стотици милиарди долари, които биха изтласкали пазара на благородния метал на ново ниво. И тук се крие уязвимостта на сегашната система: достатъчно е малко движение в настроенията на големите инвеститори, за да се отключи лавина.

Това поставя предизвикателство и за портфейлните стратегии. Класическият микс 60/40 от акции и облигации вече изглежда недостатъчен в свят на положителна корелация между двата класа активи и нарастващи фискални дефицити. Институции като BlackRock вече съветват инвеститорите да диверсифицират към „алтернативи“ – от злато и суровини до частни пазари. Goldman сега поставя златото в центъра на тази стратегия, наричайки го „най-силната ни дълга препоръка в суровинния сектор“.

Въпросът за инвеститорите е не дали да имат злато, а колко. При текуща цена около $3,530, пътят към $4,000 изглежда напълно реалистичен в рамките на 18 месеца, ако Фед започне цикъл на облекчаване. А при ескалация на политическия натиск върху централната банка и признаци за ерозия на доларовото доверие, дори нива от $4,500–$5,000 не изглеждат невъзможни. В този смисъл златото вече не е просто хедж – то е своеобразен вот на недоверие към институционалната стабилност на САЩ.

Светът влиза в период, в който инвеститорите не търсят само доходност, а и сигурност на стойността. В такъв контекст $5,000 за унция злато не е просто фантазия на банкери. Това е огледало на риска, който пазарите виждат в най-важната централна банка на планетата. Ако доверието във Фед се разклати, цената на метала ще се превърне в барометър на тази криза. И в такъв свят единственият истински победител може да се окаже този, който е добавил достатъчно тежест на златото в портфейла си навреме.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.