Снимка: Istock

Понякога на Уолстрийт една статистика тежи повече от хиляда речи. Такъв е случаят с августовския отчет за работните места в САЩ – число, което на пръв поглед изглежда сухо и техническо, но в реалност е спусък за нов цикъл на парична политика, пазарни движения и дори политически битки.

Прогнозите сочат едва 75 000 нови работни места и безработица от 4.3% – най-висока от почти четири години. Само преди месеци основният риск пред Фед беше инфлацията; днес той има нов враг – ерозиращият трудов пазар.

От паника за инфлацията към тревога за заетостта

Историята се развива бързо. В началото на лятото Федералният резерв настояваше, че повишените тарифи и фискалната експанзия могат да върнат инфлацията над целта от 2%. Юли донесе инфлация от 2.7%, а прогнозите вече говорят за 3% до края на годината. Логично – Фед изглеждаше в капан: не може да реже лихви заради ценовия натиск.

Но тогава дойде юлският отчет за работните места – слаб като студен душ. Ревизиите за май и юни бяха драматични: почти никакви нови работни места. Това бе най-слабият тримесечен период от 2010 г. насам (ако изключим пандемията).

Реакцията беше политически бурна: президентът Тръмп уволни ръководителя на статистическата агенция – безпрецедентен ход, който само подчерта напрежението. Но най-важното бе, че Фед промени курса. Вместо да говори за инфлация, Пауъл започна да говори за заетост.

Пазарът вече е решил: ще има понижение на лихвите

Фючърсите на CME показват 96% вероятност за намаление на лихвата на заседанието на 16–17 септември. Въпросът не е дали, а колко. Ако отчетът за август е слаб, ще видим не една, а поредица от намаления. Ако е катастрофален, дори по-дълбоки срезове.

Интересното е, че дори и силен отчет не би спрял Фед. Защо? Защото след огромните ревизии никой няма да приеме едно добро число за достатъчно надеждно. Пазарът ще гледа тенденцията, а тя е ясна – работни места се създават трудно, а безработицата пълзи нагоре.

Къде е голямата опасност?

Тук идва деликатният баланс: ако Фед закъснее с намаленията, рискува рецесия. Ако намали прекалено агресивно, рискува нова вълна инфлация – особено в условия на търговски войни и раздути бюджетни дефицити. С други думи: Фед играе на въже над пропаст.

Как реагират пазарите?

S&P 500 и Nasdaq са на исторически върхове след четири поредни месеца на ръст. Това изглежда контраинтуитивно, ако трудовият пазар се охлажда. Но логиката е проста: лошите новини за икономиката са добри новини за лихвите.

Проблемът е, че тази логика може да се счупи. Ако отчетите продължат да показват слаба заетост и растяща безработица, в един момент пазарът ще спре да празнува намаленията и ще започне да се страхува от рецесия. Историята от 2001 и 2007 г. е показателна: и тогава Фед намаляваше лихви, но това не спря пазарните корекции.

Политическата подправка

Нека не забравяме, че това не е само икономика, а и политика. Президентът Тръмп не само натиска Фед за по-бързи намаления, но и се намесва пряко в институциите. Това създава усещането за политизирана парична политика, което може да удари по доверието на глобалните инвеститори в долара и в американските облигации.

В същото време пазарът на дълг вече е нервен: 30-годишните доходности отново доближиха 5%. Така че всяка нова порция слаби данни може да постави Фед в още по-сложна ситуация.

Какво означава за инвеститорите?

Краткосрочно: волатилността около доклада за август ще е висока. Алгоритми и трейдъри ще търгуват всяка цифра – новите работни места, безработицата, ревизиите.

Средносрочно: намаленията на лихви ще дадат подкрепа на акциите, но основно на сектори, чувствителни към финансиране – недвижими имоти, малки банки, потребителски компании.

Дългосрочно: ако тенденцията за влошаване на пазара на труда се засили, ще говорим вече за риск от рецесия. Тогава защитните сектори (здравеопазване, комунални услуги, злато) ще бъдат предпочитани.

Финален извод

Августовският отчет за работните места е много повече от статистика. Той е лакмус за бъдещето на американската икономика и световните пазари. Фед вече е подготвил ножицата за лихвите, но въпросът е дали ще трябва да подстриже само върховете или цялата икономическа прическа.

Инвеститорите трябва да помнят урока: в краткосрочен план „лошото е добро“, но в дългосрочен план „лошото си остава лошо“. И когато балансът между инфлация и заетост се разклати, пазарът не прощава.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.