Снимка: Istock

Когато на Уолстрийт всички погледи са вперени в това дали Фед ще намали лихвите през септември и как това ще подкрепи широкия S&P 500, в Европа тихо, но решително се оформя различна история. Там индексите се търгуват на нива, които изглеждат почти немислими за американските инвеститори, свикнали с forward P/E от 23 до 27. В същото време DAX се движи около 15.8, а широкият Stoxx Europe 600 – около 14.1. Разликата е не просто статистическа, а фундаментална – Европа днес струва по-малко, но предлага повече в контекста на риск и възвращаемост.

Това е особено ясно, когато погледнем динамиката на пазара през август. В САЩ равнопретегленият S&P 500 постигна най-дългата си серия от печеливши месеци от 2021 г. насам – знак, че инвеститорите вече търсят алтернативи извън тесния кръг на „великолепната седморка“. Същата логика започва да се материализира и в Европа, но тук отправната точка е различна: широката база компании се търгува далеч по-евтино и вече предлага премия спрямо историческите си оценки.

Тези числа разказват история сами по себе си. Докато в Америка цената на риска е изтласкана до екстреми заради AI еуфорията и концентрацията в едва седем компании, Европа предлага нещо, което пазарите често забравят – диверсифициран растеж на разумна цена. За един и същ долар (или евро) печалба, инвеститорът в Европа плаща средно с 40% по-малко от този в САЩ. Това е арбитраж, който не може да остане незабелязан в свят на глобален капитал.

Широкият пазар срещу тесните елити

В САЩ равнопретегленият S&P 500 ETF (RSP) поскъпна с 2.7% през август, изравнявайки се с „големите“. Това означава, че капиталът търси излизане от тесния кръг на Nvidia, Microsoft и Apple. В Европа подобна динамика може да има още по-силен ефект – именно защото базовите оценки са по-ниски, а структурните промени в енергетика, банки и индустрия отварят нов цикъл.

Stoxx Europe 600, чийто forward P/E е 14.1, вече изглежда като естествен бенефициент на този процес. Добавете и дивидентната доходност, която в Европа често надхвърля 3%, и картината става още по-ясна. Докато САЩ разчитат на buyback-и за поддръжка на доходност, европейските компании връщат реален кеш на акционерите – и то при по-ниски оценки.

Исторически контекст

Много от днешните американски инвеститори се боят от „балон“ по аналогия с 2000 г. Но европейските пазари не носят този белег. Те влизат в есента на 2025 г. с далеч по-ниски оценки, по-ограничени технологични концентрации и циклични двигатели, които могат да извлекат полза от евентуално облекчаване на лихвената политика на ЕЦБ.

Ако Фед намали лихвите през септември, а ЕЦБ последва по-късно, Европа ще се окаже с двойна подкрепа – от външния капитал, който ще търси по-евтини алтернативи на американския пазар, и от вътрешното разхлабване, което ще даде дъх на индустрия и банки.

Къде са възможностите

Немският DAX със своите ~15.8 P/E показва стабилност и все по-ясно обръщане към „старите икономики“ – индустрия, машиностроене, химия. Италианските компании, включени в Stoxx Europe 600, също изглеждат привлекателни, особено в енергетиката (Enel, Tenaris). Франция, въпреки политическите сътресения и последните удари по банките, все още предлага компании от световна класа в лукса (LVMH, Hermès) на значително по-добри оценки спрямо американските си аналози.

FTSE 100 остава „скритото оръжие“ – с forward P/E около 11–12, той е сред най-евтините развити пазари, а същевременно осигурява експозиция към енергийни и суровинни гиганти, които обичайно печелят от всяка вълна на геополитическа турбулентност.

Подценени европейски компании (примерни показатели, 2025)

Заключение

Докато САЩ се колебаят между страховете от рецесия и надеждите за безкраен AI-бум, Европа предлага нещо по-прозаично, но и по-надеждно: разумна цена, стабилни дивиденти и по-ниска волатилност. В свят на високи оценки и исторически stretched P/E в Америка, Stoxx Europe 600 и DAX изглеждат като убежище, но и като възможност.

Когато капиталът започне да търси „равни тежести“ и по-широк пазарен дъх, Европа може да се окаже естественият победител. Тя вече предлага това, което САЩ търсят – по-широк фронт на растеж и по-ниска цена за всяка единица печалба.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.