Снимка: Istock

Федералният резерв отново е в окото на бурята. Протоколите от юлската среща показаха ясно противоречието, което витае сред членовете на институцията – от една страна, опасенията за инфлация, която може да се окаже по-устойчива от очакваното заради новите мита, а от друга – тревогите, че пазарът на труда вече започва да показва пукнатини. За инвеститорите това е класически сценарий на „стагфлационна дилема“, в която няма лесни решения, а грешният ход може да струва скъпо.

Повечето членове на Фед виждат по-голям риск в инфлацията, отколкото в отслабването на пазара на труда. Това само по себе си е показателно, защото последните данни сочат рязко надолу ревизирани стойности на новооткрити работни места. И въпреки това в протоколите четем, че „повечето“ остават в лагера на твърдите срещу инфлацията. Причината – митата, които в момента се въвеждат, може да не са повишили драстично цените още днес, но бизнесът ясно е казал на централната банка: няма да поемем тези разходи сами, ще ги прехвърлим на потребителите.

Това означава, че американското домакинство е този, който ще плати сметката. Историята дава многобройни примери. При търговската война между САЩ и Китай през 2018–2019 г. първоначално ефектът от митата изглеждаше ограничен, но с времето цените в определени сегменти нараснаха осезаемо. Сега, при вече изтощени спестявания на домакинствата след дългия инфлационен цикъл от 2021–2023 г., възможността за бързо прехвърляне на разходите е още по-опасна.

В протоколите се вижда и разделение – двама членове дори са настоявали за незабавно понижение на лихвите, нещо, което рядко се случва при заседания на Фед. Но тяхното мнение остана в изолация. Не личи масова подкрепа за подобен ход още през септември. Това е и ключовият въпрос за пазарите – дали Джером Пауъл ще застане зад „ястребите“, които искат твърда линия, или ще започне да отваря вратичка към облекчаване на политиката.

„Няколко“ членове на Фед изразяват притеснение от „упорито висока инфлация“ и не смятат, че тя ще бъде просто краткосрочен ефект. Техният аргумент е свързан със сътресения във веригите на доставки и вградените в цените ефекти от митата. Тази теза намира исторически аналог в 70-те години, когато шоковете от страна на предлагането доведоха до години на двойноцифрена инфлация и болезнени рецесии. Разбира се, днешната икономика е много по-гъвкава и глобализирана, но логиката остава същата – ако ценовият натиск идва от реални бариери и разходи, централната банка има ограничен контрол чрез монетарна политика.

Ситуацията се усложнява от политическия контекст. Само два дни след срещата на Фед бе публикуван доклад за пазара на труда, който показа далеч по-слаб растеж на заетостта и дори необичайно големи ревизии надолу в предходните месеци. Това предизвика политическа буря – президентът Тръмп дори освободи ръководителя на Бюрото по трудова статистика, обвинявайки го за лошите числа. На този фон дилемата на Фед става двойна – как да отговори на икономическите данни, без да изглежда като че ли се поддава на политически натиск.

Реакцията на пазарите не закъсня. След слабия трудов отчет деривативните пазари рязко увеличиха залозите за септемврийско понижение на лихвите. Това обаче не съвпада с официалния тон от протоколите. Затова следващият голям момент ще бъде речта на Пауъл в Джаксън Хоул. Традиционно там председателите на Фед дават стратегическа посока и често именно от това събитие тръгват големите пазарни тенденции.

Инвеститорите в момента се намират в междинна зона – от една страна, расте вероятността за рецесия заради забавящия се пазар на труда и по-високите разходи от митата. От друга – инфлационните рискове ограничават свободата на Фед да действа бързо. Този двоен натиск може да доведе до висока волатилност в идните месеци. Историята показва, че когато централната банка е разкъсвана между два противоположни риска, често се стига до закъснели решения. А пазарите не обичат закъснения.

С други думи, новите протоколи не са просто скучен документ от заседание. Те показват централната дилема на 2025 г. – дали да се борим с инфлацията, която може да се окаже по-упорита заради търговската политика, или да спасим забавящата се икономика чрез по-ниски лихви. И двете решения имат цена. Но както винаги, крайната цена ще бъде платена от потребителя – този, който вижда всеки месец сметките си по-високи, а спестяванията си по-малки.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.