Снимка: iStock

Историята рядко се повтаря буквално, но често се римува с тревожна точност, а днешният икономически пейзаж напомня все по-отчетливо на мрачните 30-те години на миналия век. Тогава, ужасени от възхода на тоталитаризма, умове като Кейнс и Хайек се опитваха да намерят формула за капитализъм, който хората биха приели; днес, близо век по-късно, елитът на финансовата мисъл отново е в режим на спешен ремонт. Нова вълна от мащабни трудове – от Свен Бекер до Мартин Улф и Ручир Шарма – диагностицира система, която не е просто в циклична рецесия, а в структурен разпад. Тезата не идва от леви радикали, а от самото сърце на капитала: пазарната икономика е загубила своята "операционна система", а петте сили, които я разрушават – демографията, глобализацията, финансиализацията, моралният хазарт и монополите – изискват решение, което надхвърля традиционните инструменти на централните банки.

Проблемът е, че "Капитализъм 3.0" – неолибералният модел на Рейгън и Тачър, базиран на дерегулация и глобализация – катастрофира още през 2008 година, но светът все още не е намерил неговия заместник. Този вакуум се запълва от опасни дисбаланси. Демографската съдба е може би най-неумолимата сила: за разлика от следвоенния бум, днес 50 държави са изправени пред свиваща се работна сила, което прави старите социални обещания към "бейби бумърите" математически неизпълними без тежък конфликт между поколенията. Паралелно с това, глобализацията, макар и ефективна в свалянето на цените, ерозира средната класа – гръбнакът на всяка стабилна демокрация, както е отбелязал още Аристотел. Резултатът е появата на "прекариат" – огромна маса хора без икономическа сигурност, които стават лесна плячка за популистки наративи.

Тази социална нестабилност се подхранва от изкривената връзка между държавата и пазара. След премахването на златния стандарт и ерата на Пол Волкър, икономиката претърпя тежка финансиализация, където правенето на пари се отдели от производството на стоки. Това доведе до феномена на "моралния хазарт" – инвеститорите поемат рискове, знаейки, че държавата ще ги спаси при провал, както се случи след 2008 година. Този механизъм, вместо да пречисти системата чрез творческо разрушение, доведе до нейната "петрификация" или вкаменяване. Липсата на реален антитръстов натиск позволи на технологичните гиганти да консолидират власт, невиждана в историята, задушавайки конкуренцията и изсмуквайки печалбите. Корпоративните печалби като дял от БВП са на рекордни нива, но иновациите страдат, защото инкумбентите (големите играчи) са защитени от провал чрез евтин кредит и лобизъм.

В този контекст, психологията на инвеститорите и обществото се разминава драстично. Пазарите се движат от инерцията на "твърде големите, за да фалират", докато избирателите усещат, че системата е нагласена срещу тях. Това напрежение създава политически риск, който вече не може да бъде игнориран. Тръмпизмът и икономическият национализъм са опит за отговор – връщане към един вид "меркантилизъм" или Капитализъм 0.0, където държавата директно управлява ресурсите в игра с нулев резултат. Но има и друг път, който все повече икономисти, включително и техно-оптимисти като Марк Андрийсън, започват да обсъждат: ролята на изкуствения интелект и универсалния базов доход (UBI).

Капитализъм 1.0 (Laissez-faire) загина през 1929; Капитализъм 2.0 (Кейнсианство) се срина през 70-те; Капитализъм 3.0 (Неолиберализъм) умря през 2008. Сега сме в опасния интеррегнум. Ако AI наистина донесе обещания скок в производителността, подобен на индустриалната революция, той неизбежно ще обезсмисли голяма част от човешкия труд. В такъв сценарий, UBI престава да бъде социалистическа утопия и се превръща в капиталистическа необходимост – механизъм за поддържане на потреблението и социалния мир, без които пазарите не могат да функционират. Виктор Шветц го нарича "компенсация за намаляваща значимост", а не награда за мързел.

Kапитализъмът е жив организъм, който трябва да еволюира, за да оцелее. Старата мантра, че пазарът винаги е прав, вече не работи в свят на монополи и държавни гаранции.

Пазарът ще трябва да приеме, че следващата му версия вероятно ще включва по-голяма преразпределителна роля на държавата, не по идеологически причини, а по прагматични. Историята днес е, че изборът не е между капитализъм и социализъм, а между контролирана адаптация към реалността на 21-ви век или хаотичен разпад под тежестта на собствените противоречия.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.