Снимка: Istock

Пазарът днес прилича на елегантна фасада – бляскав отвън, но пълен с конструктивни пукнатини отвътре. Исторически високото съотношение цена към продажби на S&P 500 – 3.19 срещу 10-годишна средна 2.39 – е ярък сигнал за това колко крехко е равновесието между очаквания и реалност. Но както винаги, числата са само началото. Важното е да ги погледнем в контекста на лихвите, инфлацията и геополитиката, защото те са сцената, върху която се разиграва драмата.

Днес големият фактор е Федералният резерв. След серията на агресивни повишения лихвите остават исторически високи, а макар пазарът да залага на понижения през есента, последните инфлационни данни бяха по-горещи от очакваното. Това поставя Джером Пауъл в деликатна позиция – да балансира между призивите на администрацията за облекчаване и страха, че нови тарифи могат да разпалят цените отново. В такава среда, високите оценки стават двойно по-рискови, защото дисконтният фактор, с който смятаме бъдещите приходи, остава висок.

Таблицата със секторите ясно показа кой е най-уязвим – технологиите. При P/S от 9.76 и ръст от 87% над средното, именно този сектор е най-чувствителен към промени в цената на парите. При лихви от 5% бъдещият ръст струва по-малко в настоящето. И тук се връщаме към старата максима: „Не е важно колко добър е бизнесът, ако плащаш твърде скъпо.“

Същевременно макросредата подхранва и друг феномен – притока на капитали в „сигурни“ активи. Златото вече е над $3300 за унция, централните банки продължават да купуват, а дедоларизацията върви под повърхността. Среброто и платината засега изостават, но това е характерно в началото на цикъл, когато големите пари търсят първо злато. На валутните пазари доларът запазва сила, но при всеки намек за агресивни понижения на лихвите може да видим обръщане. Това би било допълнителен вятър в платната на стоките.

Криптовалутите, които са любимата играчка на новото поколение инвеститори, също реагират силно на сигналите за политика на Фед. Биткойнът остава над $70 000, но волатилността му е значително по-ниска от предходни години – знак, че е започнал да се държи като „дигитално злато“. В същото време по-спекулативните токени се движат бурно, което ясно показва, че апетитът за риск не е изчезнал.

Най-интересното обаче е какво става под повърхността на индекса. „Великолепната седморка“ вече носи повече от една пета от S&P 500 и над една четвърт от Nasdaq 100. Това е концентрация, каквато историята рядко познава. Nvidia, Apple, Microsoft и Meta търгуват далеч над историческите си нива, което напомня на края на 90-те години. Тогава Cisco, Intel и Microsoft също изглеждаха „непоклатими“, докато не настъпи 2000 г. и срива, който отне повече от десетилетие за възстановяване. Днес Tesla е изключението – тя е под 10-годишната си средна оценка, но това е повече признание за разочарованието от маржовете й, отколкото за фундаментален баланс.

Ако обаче се обърнем към втората таблица – с компаниите, които се търгуват под историческите си оценки, но с очакван двуцифрен растеж на приходите, картината е различна. Там са имена като MercadoLibre, Datadog, Atlassian, Trade Desk, Airbnb. Те изглеждат като „асиметрични залози“ – рискови, но със значително по-добро съотношение цена/растеж от мегакеповете. Ако дойде ротация – а историята винаги показва, че такава идва – тези компании могат да се окажат големите победители.

Пазарът днес е като въже, опънато между две сили: от едната страна е изкуствено поддържаната еуфория в „лидерите“, а от другата – макроикономическата гравитация на високите лихви и геополитическите напрежения. Въпросът не е дали въжето ще се скъса, а къде ще отиде капиталът след това. И тук инвеститорът има избор: да остане в прегрялата зона на индексите или да започне да подбира внимателно онези компании, които носят растеж без да струват „лунни“ оценки.

Историята е пълна с уроци. През 1973–74 г. „Нифти Фифти“ акциите рухнаха с 70%, докато по-непопулярните компании оцеляха. През 2000 г. дотком балонът унищожи гиганти, но отвори пътя за Amazon и Apple да израснат от пепелта. Днес, в навечерието на нова глава на монетарната политика, изглежда, че сме отново в такъв момент.

Ако мога да обобщя: най-големият риск не е в това, че пазарът е скъп. Истинският риск е в концентрацията. Когато 7 компании държат бъдещето на индекс, който представлява икономика от 25 трилиона долара, въпросът вече не е дали, а кога ще дойде ротацията. И дали инвеститорите ще са готови за нея.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари!