Снимка: iStock

Ръстът на енергийните цени принуждава инвеститорите да преосмислят баланса между инфлацията, растежа и геополитическия риск

Войната с Иран започва да променя глобалната инвестиционна среда по начини, които далеч надхвърлят рамките на самия Близък изток. Това, което първоначално изглеждаше като чисто геополитически шок, постепенно се превръща в макроикономическо събитие, способно да повлияе на инфлацията, лихвените проценти и фондовите пазари по целия свят.

Цените на петрола преминаха над 100 долара за барел, тъй като инвеститорите оценяват риска от продължително нарушаване на енергийните доставки от региона. В същото време волатилността на глобалните пазари се увеличава, а очакванията за политиката на централните банки започват да се променят.

За инвеститорите ключовият въпрос вече не е само дали конфликтът ще се разшири, а как енергийният шок ще се съчетае с по-широкия икономически цикъл.

Ветеранът сред пазарните стратези Ед Ярдени наскоро предупреди, че вероятността от рязък спад на пазарите значително се е увеличила в настоящата среда. Той вече оценява шанса за силна борсова корекция тази година на около 35%, спрямо приблизително 20% по-рано.

В същото време вероятността от мощно борсово рали, движено основно от инвеститорски оптимизъм — това, което Ярдени нарича „melt-up“ — е спаднала рязко до около 5%.

Тази промяна отразява бързо изменящия се макроикономически баланс. По-високите цени на петрола могат отново да ускорят инфлацията точно в момент, когато централните банки започнаха да виждат признаци за постепенното ѝ охлаждане. Ако енергийният шок се задържи, политиците може да се окажат изправени пред труден избор между ограничаването на инфлацията и подкрепата за икономическия растеж.

В този смисъл световната икономика може да навлиза в добре познат исторически модел: геополитически конфликт, който предизвиква енергиен шок и принуждава финансовите пазари да преоценят риска.

Историята показва, че реакцията на пазарите често зависи от продължителността и мащаба на конфликта.

Реакции на пазарите при големи геополитически конфликти:

Моделът е ясен: фондовите пазари често реагират негативно в началната фаза на геополитически кризи, особено когато цените на енергията се покачват рязко. Но първоначалният шок рядко определя целия пазарен цикъл.

В много случаи пазарите се стабилизират, след като енергийните пазари се успокоят и геополитическата несигурност започне да намалява.

В настоящата среда инвеститорите все по-често обсъждат три възможни сценария за развитието на пазарите.

Сценарий 1: „Бурните 20-те“ продължават

При най-оптимистичния сценарий конфликтът остава ограничен, а енергийните пазари се стабилизират. В този случай технологичните иновации и повишаването на производителността — особено в областта на изкуствения интелект — продължават да подкрепят икономическия растеж.

Това остава основният сценарий на Ярдени, на който той дава приблизително 60% вероятност за настоящата година и още по-висока вероятност в по-дългосрочен хоризонт.

Сценарий 2: Пазарен срив

Ако войната доведе до продължително нарушаване на енергийните доставки, цените на петрола могат да останат високи достатъчно дълго, за да отслабят потреблението и корпоративните печалби. В подобна среда комбинацията от по-висока инфлация и по-бавен растеж може да предизвика по-дълбока корекция на фондовите пазари.

Ярдени оценява вероятността за такъв сценарий на около 35%.

Сценарий 3: Стагфлационен шок

Третият сценарий напомня икономическата среда от 70-те години на миналия век, когато геополитическите напрежения и петролни шокове доведоха до продължителен период на слаб растеж и висока инфлация.

Макар този изход да остава по-малко вероятен, все повече анализатори признават, че рискът от него се увеличава с покачването на цените на енергията.

Федералният резерв може да се окаже в центъра на този проблем. Покачващите се цени на петрола увеличават инфлацията, докато геополитическата несигурност може едновременно да отслаби икономическата активност. Ако тези две сили се засилят едновременно, провеждането на парична политика става значително по-сложно.

Финансовите пазари вече показват признаци на подобна несигурност. Индексите на волатилност се покачват, доходността на облигациите се променя в отговор на инфлационните очаквания, а инвеститорите преосмислят времето на бъдещи понижения на лихвените проценти.

Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-вероятно е енергийните пазари да останат основният двигател на глобалните финансови условия.

Историята показва, че геополитическите кризи рядко определят съдбата на пазарите за една нощ. Тяхното въздействие обикновено се проявява постепенно, когато по-високите цени на енергията започнат да се пренасят през производствените вериги, корпоративните печалби и потребителските разходи.

Настоящият конфликт може да се развие по същия начин.

*Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.