Снимка: iStock

Софтуерният сектор навлиза в рядък момент на разминаване между пазарно възприятие и фундаментална реалност. Докато широкият пазар се възстановява агресивно, а полупроводниците и инфраструктурата около изкуствения интелект водят ръста, софтуерните компании остават под натиск. Индексът на софтуерните компании в S&P 500 е надолу с около 18% от началото на годината, при ръст от около 5% за самия индекс. Това не е просто изоставане. Това е сигнал за структурна несигурност.

Именно в този контекст се появява по-контраинтуитивната теза на Том Лий от Fundstrat. Според него пазарът подценява способността на софтуерните компании да се адаптират към AI. Аргументът му не е базиран на краткосрочен импулс, а на по-дълбока логика за бизнес еволюция. Исторически, софтуерът не е статичен сектор. Той е най-гъвкавият слой в технологичната верига. Ако изкуственият интелект променя правилата, именно софтуерът е този, който ще ги интегрира, монетизира и превърне в продукти.

Тук стои и първият ключов дисбаланс. Пазарът в момента третира AI като заплаха за софтуера, вместо като негова следваща фаза. Страхът е, че автоматизацията ще намали нуждата от традиционен софтуер. Но тази теза предполага, че компаниите няма да се адаптират. А това исторически почти никога не се случва. Ако AI намалява разходите за разработка и увеличава продуктивността, най-добрите софтуерни компании не губят. Те разширяват маржовете си и ускоряват иновациите.

Втората част от тезата е свързана с оценките. Софтуерният сектор беше сред най-скъпите в последните години, с високи мултиплицирани оценки, базирани на дългосрочен растеж. Сегашният спад от 15–20% реално изчисти част от този премиум. Това означава, че рискът вече е частично дисконтиран, докато потенциалът за изненади нагоре остава. Именно това Лий дефинира като асиметрия за следващите 12–24 месеца.

Интересно е, че тази динамика не е ограничена само до САЩ. В Европа софтуерният сектор също усеща натиск, макар и по различен начин. Компании като SAP, Dassault Systèmes и Nemetschek се намират в сходна позиция. SAP продължава да трансформира бизнеса си към облачни решения, но пазарът е по-внимателен към темпа на растеж и маржовете. Dassault, силно експонирана към индустриален софтуер, се сблъсква с циклични фактори и по-слабо индустриално търсене. Nemetschek, въпреки стабилния си нишов бизнес в строителния софтуер, също се търгува под натиск заради по-високите лихви и забавяне в сектора.

Това, което обединява и американските, и европейските компании, е един и същ въпрос: как AI ще се превърне от разход в приход. Засега големите технологични компании увеличават инвестициите си агресивно. Meta например увеличава капиталовите си разходи до 125–145 милиарда долара, Alphabet до около 190 милиарда, Microsoft също се движи в подобни мащаби. Това създава натиск върху маржовете в краткосрочен план и кара инвеститорите да бъдат по-внимателни.

Но именно тук се появява възможността. Софтуерните компании не са тези, които изграждат инфраструктурата. Те са тези, които я използват. Ако инвестиционният цикъл в AI се материализира в реална продуктивност и нови услуги, софтуерът ще бъде основният бенефициент на този вторичен ефект. Това е причината Лий да включва компании като Microsoft, Alphabet, Amazon, Salesforce и Adobe сред ключовите позиции. Те не просто ще оцелеят. Те имат капацитет да абсорбират и използват AI на ниво бизнес модел.

Има и още един по-малко обсъждан, но важен аспект. Частният кредит. Значителна част от финансирането в технологичния сектор, включително софтуер, минава през частни кредитни пазари. Ако оценките на софтуерните компании продължат да падат, това създава риск за тези структури. Но ако секторът започне да се възстановява, този риск намалява. Това обяснява защо компании като Blackstone, Apollo, Ares и KKR също реагират положително на идеята за стабилизация в софтуера.

Краткосрочно, секторът вероятно няма да види V-образно възстановяване. Самият Лий подчертава, че това е процес, който изисква време и търпение. Пазарът трябва да премине през фаза на доказателства. Реални приходи от AI, реални подобрения в маржовете и ясна монетизация.

Но именно в тази фаза се формират най-добрите входни точки. Не когато историята е очевидна, а когато тя все още е под въпрос.

В крайна сметка, текущата слабост в софтуерния сектор не е признак на структурен упадък. Тя е отражение на преход. Пазарът се опитва да оцени нова реалност, в която софтуерът не изчезва, а се трансформира. Историята показва, че именно в такива моменти се създават най-интересните възможности. Не защото рискът е нисък, а защото той е неправилно разбран.