Снимка: Istock

Войната между Съединените щати, Израел и Иран бързо се превърна в един от най-значимите геополитически шокове за финансовите пазари през 2026 г. Въпреки мащаба на военната операция и ликвидирането на голяма част от иранското военно и политическо ръководство, първоначалната реакция на американските борси беше изненадващо спокойна.

Индексът S&P 500 затвори почти без промяна в първия ден след началото на ударите, докато цената на петрола Brent се повиши с над осем процента. Това на пръв поглед противоречиво поведение е добре познато на Уолстрийт. Историята показва, че финансовите пазари често реагират много по-силно на икономическите последствия от геополитическите събития, отколкото на самите събития.

Ключовият канал, чрез който конфликтът влияе върху пазарите, остава енергийният сектор. След началото на операцията цената на петрола се повиши с приблизително двадесет и седем процента до около деветдесет и три долара за барел. Самият Иран произвежда около три милиона барела петрол дневно, което представлява приблизително четири до пет процента от световното предлагане. Това количество само по себе си не би било достатъчно да предизвика глобален енергиен шок. Истинската стратегическа уязвимост се крие в географията. Иран се намира непосредствено до Ормузкия проток – тесен морски коридор, през който преминава приблизително една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Дори частично прекъсване на този маршрут би имало сериозни последици за глобалното предлагане на енергия.

Поскъпването на петрола има директно отражение върху инфлацията. Икономическите изчисления показват, че всяко увеличение от десет долара в цената на суровия петрол повишава инфлацията с приблизително 0.2 до 0.4 процентни пункта. Именно това поставя Федералния резерв в трудна позиция. От една страна, американската икономика започва да показва признаци на леко забавяне след силния растеж през последните години. От друга страна, по-високите цени на енергията могат отново да ускорят инфлацията. Подобна комбинация – по-слаб растеж и нарастващи цени – е класическият сценарий, който икономистите описват като риск от стагфлация.

Въпреки това Съединените щати са в по-добра позиция от много други икономики. След енергийната революция в производството на шистов петрол страната се превърна в нетен износител на енергия. Това означава, че част от негативния ефект от по-високите цени на петрола се компенсира от по-високи приходи за енергийния сектор и от увеличена вътрешна инвестиционна активност. За Европа и Япония ситуацията е значително по-сложна. Европейските икономики внасят повече от половината от енергията, която потребяват, а Япония почти изцяло разчита на внос. Това ги прави много по-чувствителни към енергийни шокове.

Историческият опит също показва, че фондовите пазари рядко остават под натиск за дълъг период само заради геополитически конфликти. Когато Ирак нахлува в Кувейт през 1990 година, индексът S&P 500 първоначално пада с около шестнадесет процента, но година по-късно вече се е повишил с приблизително тринадесет процента. След атентатите от 11 септември 2001 година пазарът отбелязва спад около дванадесет процента, но в рамките на следващите дванадесет месеца отново се връща към растеж. Подобен модел се наблюдава и след началото на войната в Ирак през 2003 година, както и след анексирането на Крим през 2014 година. Дори след началото на войната в Украйна през 2022 година пазарите се стабилизират в рамките на следващата година.

Това не означава, че краткосрочната волатилност ще бъде ограничена. Военните конфликти често водят до пренареждане на секторите на фондовия пазар. Исторически при геополитически кризи капиталът се насочва към енергийни компании, отбранителни производители и компании със стабилни дивиденти. Тези отрасли обикновено печелят от увеличените военни разходи и по-високите цени на енергията. В същото време някои бързо растящи технологични компании могат временно да изгубят част от инерцията си, особено ако високата инфлация задържи лихвените проценти на по-високи нива.

Интересното е, че подобна ротация вече започна през последните месеци. След период, доминиран от технологичните гиганти и компаниите, свързани с изкуствения интелект, лидерството на пазара постепенно започна да се разширява към стойностни акции, индустриални компании и малки предприятия. Това означава, че част от структурните промени, които войната би могла да предизвика, вече са в ход.

В крайна сметка най-важният въпрос за инвеститорите не е самото съществуване на конфликта, а неговото влияние върху енергията, инфлацията и лихвената политика. Ако цените на петрола останат близо до сегашните нива, икономиката вероятно ще може да абсорбира шока. Но ако доставките през Ормузкия проток бъдат сериозно нарушени и цените на енергията се покачат значително над сегашните нива, тогава конфликтът може да се превърне от геополитическо събитие в реален икономически фактор.

Историята обаче подсказва, че пазарите често се адаптират по-бързо, отколкото изглежда в началото на една криза. Дори при сериозни геополитически сътресения фондовите пазари обикновено се възстановяват, когато икономическите основи останат стабилни.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.