Снимка: Istock
Японският технологичен гигант SoftBank обяви планове да придобие дял за 2 милиарда долара в Intel – ход, който засилва ангажимента му към американското производство на чипове и напредналите технологии в САЩ. Сделката предвижда покупка на обикновени акции на Intel на цена от 23 долара за брой, като в изявлението си Масайоши Сон подчерта, че полупроводниците са „основата на всяка индустрия“ и че САЩ ще се превърнат във все по-важен център за тяхното производство, а Intel ще има водеща роля в този процес.
Новината излезе на фона на непотвърдени информации, че администрацията на Доналд Тръмп обмисля американското правителство също да придобие дял в Intel. Това доведе до интересна динамика на борсите – акциите на SoftBank поевтиняха с 2.2% в Токио, а тези на Intel се сринаха с близо 3.7% в Ню Йорк.
SoftBank отдавна инвестира в компании с дългосрочен потенциал, но от завръщането на Тръмп в Белия дом насам засилва позициите си в САЩ. През февруари Сон застана редом до Тръмп, Сам Алтман от OpenAI и Лари Елисън от Oracle, за да обяви планове за до 500 милиарда долара вложения в проекта Stargate – мащабна инициатива за развитие на изкуствен интелект. Новата сделка с Intel показва продължение на тази стратегия за по-дълбока интеграция в американската технологична екосистема.
Intel, емблематичната компания, дала начало на Силициевата долина, в последните години изостава от конкуренти като Nvidia и AMD. Новият ѝ главен изпълнителен директор Лип-Бу Тан започна агресивна програма за съкращения и преструктуриране – персоналът ще бъде намален до 75 хиляди „основни“ служители до края на годината спрямо почти 100 хиляди през 2024 г. Тръмп дори наскоро намекна, че Тан трябва да се оттегли, но след лична среща промени тона и го нарече „впечатляваща история“.
Комбинацията от стратегическата инвестиция на SoftBank, слуховете за евентуална намеса на американското правителство и тежките реформи в Intel създава уникална ситуация, която може да предопредели бъдещето на една от най-важните компании в глобалната технологична индустрия. Въпросът вече не е само за оцеляване, а за това дали Intel може отново да си върне ролята на лидер – този път с помощта на японски капитал и политическа подкрепа от Вашингтон.
Intel е компанията, която по същество постави основите на съвременната ера на компютрите. Основана през 1968 г. от легендарните инженери Гордън Мур и Робърт Нойс, тя е пионер в създаването на микропроцесора – мозъкът на всяка съвременна машина. През 70-те и 80-те години Intel изгради славата си с чипове, които стояха в основата на революцията на персоналните компютри. Десетилетия наред компанията беше символ на иновация и лидерство – „Intel Inside“ не беше просто маркетингов слоган, а гаранция за качество и технологичен авангард.
Но през последните години историята за Intel стана по-сложна. Докато конкуренти като Nvidia и AMD успяха да се възползват от бумa на изкуствения интелект и гейминг индустрията, Intel изпусна няколко ключови технологични цикъла. Забавянето в преминаването към по-напреднали производствени технологии и закъснението в адаптирането към графичните процесори доведе до ерозия на лидерската позиция. Акциите, които някога бяха синоним на стабилност, започнаха да се люлеят все по-силно, а инвеститорите поставиха под въпрос способността на компанията да настигне конкурентите.
Днес Intel е на кръстопът. От една страна, компанията все още разполага с мащабна инфраструктура, огромна клиентска база и стратегическо значение за националната сигурност на САЩ – фактори, които я правят трудна за отписване. От друга страна, без агресивни реформи и свеж капитал, рискът да остане трайно зад лидерите в чип индустрията е реален. Именно тук идват инвестиции като тази на SoftBank – те могат да дадат нов кислород и време за промяна на курса.
Бъдещето на Intel ще зависи от три основни фактора: колко успешно ще съкрати разходите и преструктурира бизнеса си; дали ще успее да навакса технологично изоставането в производствените процеси; и доколко ще се възползва от глобалния стратегически стремеж за локализиране на чип производството в САЩ. Ако компанията съумее да се реформира, тя може да излезе от кризата по-силна – като символ на възраждане на американската технологична мощ. Но ако пропусне още един цикъл, рискът е историята да я запомни като гигант, който помогна за създаването на Силициевата долина, но не успя да се адаптира към новата ера на изкуствения интелект.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.17 | ▲0.13% |
USDJPY | 147.75 | ▼0.11% |
GBPUSD | 1.35 | ▲0.09% |
USDCHF | 0.81 | ▼0.25% |
USDCAD | 1.38 | ▲0.06% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 45 037.00 | ▲0.08% |
S&P 500 | 6 465.62 | ▼0.09% |
Nasdaq 100 | 23 771.20 | ▼0.14% |
DAX 30 | 24 417.00 | ▲0.06% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 115 522.00 | ▼0.65% |
Ethereum | 4 306.00 | ▼0.18% |
Ripple | 3.02 | ▼1.44% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 62.14 | ▼0.78% |
Петрол - брент | 65.52 | ▼0.61% |
Злато | 3 339.36 | ▲0.26% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 499.50 | ▼0.67% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 111.62 | ▲0.06% |
Germany Bund 10 Year | 128.90 | ▼0.07% |
UK Long Gilt Future | 90.58 | ▼0.13% |