Снимка: iStock

Биткойнът отново започва да се връща в центъра на вниманието на пазарите, но този път причината изглежда по-различна от предишните цикли. Историята вече не се движи основно от дребни спекуланти, мем култура и агресивен риск апетит. Все по-ясно започва да се вижда нещо много по-дълбоко. Биткойнът постепенно се превръща в един от малкото активи, които пазарът започва да възприема като реална защита срещу структурната инфлация, натрупването на дълг и ерозията на фиатните валути.

Именно това стои и зад последните коментари на съоснователя на Fundstrat Том Лий, който смята, че криптопазарът постепенно излиза от мечи цикъл и навлиза в нова фаза на растеж. Според него техническата картина при Bitcoin е необичайно силна, а поведението на институционалните инвеститори започва да се променя. Том Лий посочва, че биткойнът никога исторически не е реализирал три последователни силни месеца в средата на истински мечи пазар. Именно затова той интерпретира текущото движение като начало на нов бичи цикъл, а не като обикновено възстановяване.

Но истинският въпрос не е дали биткойнът може да направи още един силен ръст.

Истинският въпрос е защо пазарът постепенно започва да гледа на него по различен начин.

В продължение на години биткойнът беше възприеман предимно като спекулативен актив. Волатилността му беше огромна, регулаторната среда несигурна, а връзката му с реалната икономика изглеждаше слаба. Но последните няколко години започнаха постепенно да променят тази картина. Причината е, че световната финансова система навлиза в среда, която изглежда коренно различна от тази след кризата от 2008 г.

В продължение на десетилетие светът живя в среда на почти нулеви лихви, ниска инфлация и огромна ликвидност. В подобен свят класическите финансови активи работеха отлично. Акциите растяха. Облигациите носеха стабилност. Парите почти не губеха стойност. Днес обаче тази система започва постепенно да се пропуква.

Инфлацията вече не изглежда като временен феномен. Огромните държавни дефицити, геополитическото напрежение, деглобализацията и енергийният преход започват да създават много по-инфлационна икономическа среда. Именно това постепенно променя и ролята на биткойна.

Защото биткойнът е един от малкото активи в света с напълно фиксирано предлагане.

Няма централна банка, която може да отпечата още. Няма правителство, което може да увеличи количеството при политически натиск. Максималното количество от 21 милиона монети остава непроменимо независимо от икономическия цикъл, инфлацията или политическата среда.

Точно тук започва голямата макроикономическа теза.

В свят, в който почти всички фиатни валути постепенно губят покупателна способност, активите с ограничено предлагане започват да изглеждат все по-ценни. Исторически тази роля се изпълняваше от Gold. Златото остава класическият защитен актив срещу инфлация и монетарна нестабилност. Но биткойнът започва постепенно да се възприема като дигитална версия на подобна логика, макар и с много по-висока волатилност.

Има обаче една фундаментална разлика между златото и биткойна.

Златото е физически актив с хиляди години история. Биткойнът е цифрова мрежа. Но именно цифровата му природа му дава някои уникални характеристики. Той може да бъде прехвърлян глобално почти мигновено. Не зависи от физическа инфраструктура за съхранение в традиционния смисъл. И най-важното, той функционира извън класическата банкова система.

Това започва да става все по-важно в свят на растящ държавен дълг.

Съединените щати вече се движат към дълг от над 40 трилиона долара през следващите години. Европа също се сблъсква с огромни фискални проблеми, свързани със застаряващо население, енергиен преход и по-слаб икономически растеж. Исторически подобни периоди рядко приключват без по-висока инфлация или някаква форма на валутна ерозия.

Именно тук биткойнът започва да се позиционира не просто като рисков актив, а като алтернативен монетарен актив.

Това не означава, че той е безрисков. Напротив. Волатилността остава огромна. Биткойнът все още може да пада с 30% или 40% за кратки периоди. Именно това го отличава от класическите защитни активи. Но зад тази волатилност постепенно започва да се натрупва институционално търсене.

Том Лий подчертава именно тази промяна. Според него поведението на клиентите на криптоборсите се променя. Институционалните инвеститори постепенно започват да изграждат дълги позиции. Това е важен сигнал, защото големите институции обикновено не търсят краткосрочна спекулация. Те търсят дългосрочна защита, диверсификация и участие в структурни тенденции.

Тук има и още един важен фактор.

Биткойнът започва постепенно да се държи по-различно по време на геополитически кризи. По време на конфликта между Иран и Израел криптовалутите не се сринаха катастрофално, както се случваше в предишни години. Напротив. Биткойнът реализира двуцифрен ръст. Това започва постепенно да променя възприятието за актива.

В миналото криптопазарът често се възприемаше просто като продължение на спекулативния технологичен сектор. Днес обаче се оформя нова теза. Биткойнът започва да се разглежда като отделен клас актив, който реагира не само на ликвидността, но и на дългосрочното доверие към финансовата система.

Именно това прави следващите няколко години толкова важни.

Ако светът навлезе в по-инфлационна и по-фрагментирана геополитическа среда, активите с ограничено предлагане вероятно ще започнат да изглеждат все по-ценни. Това важи за златото. Но все повече започва да важи и за биткойна.

Разбира се, около криптовалутите все още съществуват огромни рискове. Регулаторната среда може да се промени рязко. Волатилността остава екстремна. Пазарът все още е силно зависим от ликвидността и настроенията. А голяма част от индустрията продължава да бъде доминирана от спекулация.

Но зад този шум постепенно започва да се формира нещо по-структурно.

Биткойнът вече не е просто история за бързо забогатяване.

Той започва да се превръща в алтернативна форма на доверие в свят, в който доверието към традиционните финансови системи постепенно ерозира.

Именно това вероятно е най-важната промяна в целия криптоцикъл.

Пазарът вече не пита само колко високо може да стигне биткойнът.

Пазарът започва да пита каква роля ще играе той в следващата глобална финансова система.

И това е много по-голяма история от обикновен спекулативен цикъл.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.