Снимка: iStock

Вашингтон и Техеран навлизат в решаваща фаза на преговори, които могат да определят не само бъдещето на войната в Близкия изток, но и посоката на световните енергийни пазари през следващите месеци. След седмици на военна ескалация, заплахи и рязък скок на цените на петрола, администрацията на Доналд Тръмп вече открито търси начин за деескалация на конфликта.

Американската страна е представила предложение, което предвижда постепенно отваряне на Ормузкия проток и премахване на морската блокада около иранските пристанища. В замяна Вашингтон очаква Иран да приеме рамка за бъдещи преговори по ядрената си програма и ограничаване на регионалното напрежение.

Макар окончателно споразумение все още да няма, самият факт, че разговорите напредват, показва колко силно се е променил натискът върху Белия дом след началото на войната.

Конфликтът, започнал след съвместните удари на Съединените щати и Израел срещу ирански цели в края на февруари, първоначално бе представян като бърза и ограничена операция. Вместо това войната постепенно се превърна в сериозен икономически и политически проблем за Вашингтон.

Цените на петрола се изстреляха нагоре, инфлацията в Съединените щати отново започна да се ускорява, а опасенията около сигурността на Ормузкия проток разтърсиха световните пазари. Именно през този тесен морски коридор преминава огромна част от глобалния износ на петрол и втечнен газ, което превръща региона в една от най-важните точки за световната икономика.

Пазарите реагираха остро още при първите заплахи за блокиране на протока. Цената на петрола сорт Brent премина границата от 100 долара за барел, а американските потребители започнаха да усещат рязкото поскъпване на горивата. Бензинът в САЩ вече струва над 4,50 долара за галон - ниво, което започва да носи сериозен политически риск за администрацията на Доналд Тръмп само месеци преди междинните избори.

Именно икономическият натиск изглежда принуждава Белия дом да търси дипломатически изход.

През последните дни Доналд Тръмп неколкократно намекна, че споразумение с Иран е възможно. В същото време реториката му остава твърда. Американският президент заяви, че Съединените щати са готови да прекратят военната операция и ограниченията около Ормузкия проток, ако Техеран приеме условията на Вашингтон. След това предупреди, че при отказ военните действия ще бъдат подновени с пълна сила.

Тази комбинация от дипломатически сигнали и директни заплахи показва колко крехка остава ситуацията.

Иран подготвя официален отговор чрез Пакистан, който изпълнява ролята на посредник между двете държави. В Техеран вече има индикации, че част от американските условия се възприемат като прекалено тежки, особено по темата за ядрената програма.

Точно ядреното досие остава най-сложният елемент в преговорите. Планът на Вашингтон включва временно ограничаване на обогатяването на уран срещу постепенно премахване на санкциите. Всички договорености обаче могат да бъдат отменени, ако не бъде постигнато по-мащабно и окончателно ядрено споразумение.

Това показва, че американската администрация вече не търси незабавна пълна победа, а по-скоро опитва да стабилизира ситуацията и да ограничи икономическите щети от конфликта.

Особено важен фактор в цялата криза остава Китай. Следващата седмица Доналд Тръмп трябва да проведе среща със Си Дзинпин в Пекин - разговор, който първоначално бе отложен заради войната в Близкия изток.

Пекин вече се включва все по-активно в дипломатическите усилия. Китайският външен министър Ван И проведе среща с иранския външен министър Абас Арагчи и призова за продължаване на преговорите, предупреждавайки, че нова ескалация би била опасна за целия регион.

За Китай стабилността около Ормузкия проток е стратегически въпрос. Огромна част от китайския енергиен внос преминава именно през този маршрут, а продължителен конфликт би създал сериозни рискове за икономиката на страната.

На този фон Израел все по-открито демонстрира резерви към евентуално споразумение между Вашингтон и Техеран. Правителството на Бенямин Нетаняху настоява военният и политическият натиск върху Иран да продължи до пълното унищожаване на ядрената програма, ракетната инфраструктура и регионалните прокси групировки.

Израелската армия междувременно извърши нов удар в южните предградия на Бейрут - първата атака в близост до ливанската столица след примирието, постигнато с посредничеството на Съединените щати миналия месец. Целта на операцията е бил командир на Hezbollah, макар официално потвърждение за резултата от удара засега да няма.

Пазарите реагираха предпазливо положително на новината за напредъка в преговорите. Азиатските борси отбелязаха ръст, а петролът временно стабилизира цената си след резките колебания през последните дни. Инвеститорите обаче остават изключително внимателни, защото дори ограничен провал на преговорите може отново да върне паниката на енергийните пазари.

Големият въпрос остава дали Вашингтон и Техеран действително са готови за устойчив компромис или настоящите разговори представляват само опит за временно овладяване на кризата. Защото колкото по-дълго продължава войната, толкова по-сериозен става рискът високите цени на енергията да се превърнат в глобален икономически проблем с дългосрочни последици.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.