Снимка: Istock

Пазарите не се сриват в момент на паника – те се сриват в момент на самодоволство. И именно сега наблюдаваме една опасна комбинация от еуфория, ливъридж, техническа умора и фундаментална пропаст, която тихо подготвя почвата за следващия флаш краш. И не защото има конкретен катализатор, а защото системата е изградена така, че да рухне именно в момент на най-голяма увереност.

Волатилността е много ниска. VIX се движи около 16–17 пункта, което на пръв поглед означава спокойствие. Но в действителност това е симптом на прекомерна самоувереност. Исторически подобни нива предхождат рязка промяна в ценовата динамика – било то при събития като февруари 2018 г., август 2015 г. или дори прословутия срив през май 2010 г. Ниската волатилност насърчава ливъриджиране, което от своя страна прави системата уязвима към внезапни сътресения. Всичко изглежда стабилно – докато не е.

Друга тревожна тенденция е огромната концентрация в тесен кръг от акции. Седем компании формират над 30% от индекса S&P 500. Това създава илюзия за здрав пазар, но всъщност става дума за тесен балансьор, който може да загуби равновесие само при един неочакван отчет, политическо изказване или техническа аномалия. В комбинация с алгоритмична търговия, тези концентрации засилват риска от лавинообразни разпродажби при всяка рязка промяна на настроенията.

Ливъридж фондовете и inverse ETF-ите също играят своята роля. При силни трендове те генерират още търсене и затваряне на къси позиции, което усилва ефекта на ръстовете. Но когато трендът се обърне – дори леко – започва обратен процес на дерискинг, марджин колове и насилствени продажби. Такива механизми действат като автоматични спусъци – не се нуждаят от човешко решение. Единственото, което е нужно, е няколко процента спад в рамките на час и целият домино ефект започва да се развива.

Фондовите потоци също говорят за наивно поведение – огромни средства се наливат в пасивни фондове, които следват индексите, без оглед на цена. Това означава, че при сериозен спад няма естествена ръка, която да купи. Пасивното инвестиране не реагира активно – то излиза само когато инвеститорите започнат да теглят средства. И тогава започва закъсняла лавина от продажби. Липсата на истинска ликвидност в момент на нужда е най-сигурната предпоставка за флаш краш.

Друга тиха бомба е пазарът на опции – обемите на търговия с опции, особено с много кратък падеж, са на исторически върхове. Това създава ситуации, в които маркетмейкърите трябва да хеджират експозициите си с реални акции, особено когато опциите навлизат в зоната на пари. При резки движения това може да ускори волатилността многократно, както видяхме през януари 2021 г. при GameStop. Но този ефект не е ограничен до малки акции – той вече се пренася и към големите компоненти на индексите.

Централните банки на теория са страж на стабилността. Но в последните години станаха и основен източник на нестабилност – чрез резки смени в политиките, изненадващи изказвания и загуба на координация. Днес ФЕД се бори с инфлацията, утре се притеснява от рецесия. Това колебание се пренася върху пазара и създава условия за фалшиво чувство за сигурност – че винаги ще има кой да подкрепи цените. Но при реален шок реакцията на централните банки идва със закъснение. А понякога и самите те са катализатор на срив.

Не трябва да забравяме и глобалния контекст – геополитическото напрежение расте, фискалните дефицити се увеличават, дългът е на рекордни нива, а изборните години винаги носят допълнителна нестабилност. В свят, в който всяка новина може да обиколи земното кълбо за секунди и да задейства търговски алгоритми, флаш крашът не е въпрос на „дали“, а на „кога“.

Инвеститорите трябва да помнят, че истинската опасност не се появява, когато пазарът е в паника. Истинската опасност е, когато пазарът вярва, че паника не може да има. А точно там се намираме в момента.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.