Снимка: Istock

Някога ETF-ите бяха скромен инструмент за диверсификация. Днес са движещата сила на световните пазари. Обичани, ефективни и лесни за употреба, те обещаваха стабилност. Но когато една истина бъде доведена до крайност, се превръща в риск. Пасивното инвестиране вече не е толкова пасивно. То променя не само начина, по който инвестираме, но и самия пазар. Това е пасивно влияние с активни последици.

През 70-те години Джон Богъл, създателят на Vanguard, е почти осмиван заради идеята си – да инвестираш в целия пазар без подбор и без прогнози. Днес обаче неговата философия управлява света. През 2008 г. пасивните фондове държаха едва 18% от активите в САЩ. До 2025 г. този дял е над 54%. Всеки втори долар, управляван от институции или частни лица, отива в пасивна структура. Това изглежда ефективно – но само на пръв поглед.

Много инвеститори вярват, че с ETF-и като VOO или QQQ получават широк достъп до икономиката. Реалността обаче е, че тези ETF-и са силно концентрирани в няколко мега компании. VOO държи над 33% от капитала си в топ 10 компании, като Apple, Microsoft, Nvidia и Amazon. QQQ е още по-концентриран – над 52% от теглото му е в първите десет. На практика, инвеститорите залагат на същите няколко имена, дори когато смятат, че се диверсифицират.

Механизмът, чрез който индексните ETF-и наливат нови пари в същите компании, е самоподхранващ се. Колкото повече расте една акция, толкова по-голямо тегло има тя в индекса. Това води до още покупки от страна на ETF-ите, което я вдига още повече. Но когато трендът се обърне, същият механизъм може да работи наобратно. И тогава спадовете ще са неочаквано рязки и синхронизирани.

Голяма част от инвеститорите не осъзнават, че когато купуват различни ETF-и, често дублират експозиция към едни и същи компании. Пример – ако държиш VOO, QQQ и VTI, реално имаш повторение на Apple, Nvidia и Tesla. Това е илюзия за диверсификация. Истинската защита е в различните сектори, класове активи и стратегии.

Историята дава ясни уроци. През 2000 г., точно преди спукването на dot-com балона, топ 10 компании в Nasdaq държаха почти 48% от индекса. Днес ситуацията е още по-крайна. Над 52% от Nasdaq 100 е концентриран в няколко имена. Тогава, както и сега, пазарът изглеждаше неразрушим. Но корекцията дойде и изтри трилиони долари пазарна стойност само за месеци.

Цените вече не се определят само от фундаменти, а от потоци. ETF-ите купуват и продават механично. Когато изходът започне, той е масов. Ликвидността в най-големите позиции може да е добра, но вторичните компоненти на индексите често страдат при натиск. Това води до отклонения между цената на ETF-а и стойността на базовите активи.

Решението не е да се избяга от пасивното инвестиране, а да се вгледаме в неговите граници. Трябва да се анализира структурата на ETF-а, а не само името му. Да се търсят равнопретеглени фондове като RSP, които разпределят капитала поравно между компаниите. Да се комбинират пасивни фондове с активен подбор, базиран на стойност, дивиденти и устойчив растеж.

В съвременния пазар просто да следваш индекса вече не е достатъчно. Когато всички правят едно и също, асиметрията изчезва. Време е да се мисли отвъд най-популярното. И да се инвестира не просто в индекс, а в стратегия.

Бих намалил теглото на пазарно претеглените ETF-и, особено тези с концентрация в Magnificent 7. Бих потърсил алтернативи чрез равнопретеглени стратегии, факторни подходи и подбор на отделни компании в сектори с по-ниско внимание от медиите и потоците. Бих мислил за ETF-а не като за пасивен продукт, а като за инструмент с логика. Защото няма пасивни решения с активни резултати в дългосрочен план.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.