Снимка: Istock

Финансовите пазари обичат предвидимостта, а в момента тя сякаш идва под формата на почти сигурно понижение на основната лихва от Федералния резерв на САЩ. След месеци на колебания, сигнали и „данни, зависещи от данните“, председателят Джером Пауъл най-накрая даде на инвеститорите това, което чакаха: сигнал, че октомври ще донесе облекчение. Но както често се случва в политиката на парите, очевидното е само предговорът към по-сложната част – а именно декември. Там започва истинската драма, защото именно тогава ще стане ясно дали Фед смята да премине от еднократно намаление към нова фаза на цикъл на облекчаване или ще предпочете да спре и да наблюдава ефекта от своята политика.

Днешният Фед стои пред едно от най-фините равновесия в съвременната история – между охлаждаща се икономика и все още недоовладяна инфлация. При текущ диапазон на федералния фондов процент от 4.00–4.25%, централната банка вече е направила завой от антиинфлационната си реторика към по-умерена позиция, която цели да защити трудовия пазар. Рисковете обаче са двупосочни: прекалено ранно разхлабване може да възроди ценовия натиск, а прекалено дълго задържане може да ускори рецесията.

Сегашното намаление с 25 базисни пункта изглежда почти формално. Пазарите го очакват, лихвените фючърси вече го оценяват със 100% вероятност, а дори най-консервативните членове на FOMC не се противопоставят открито. Но под повърхността се натрупват напрежения, които ще избухнат през декември – месецът, в който Фед ще трябва да отговори на ключовия въпрос: дали това е началото на цикъл на облекчение или последен жест преди пауза.

Тук се крие и стратегическата сложност. В обикновени времена централните банки действат на базата на пълни данни – инфлация, заплати, потребление, заетост. Този път обаче голяма част от тези данни липсват. Правителственото спиране на работа в САЩ, започнало на 1 октомври, блокира редица ключови статистически публикации. Това означава, че до декември икономическата картина ще бъде частична, несигурна и базирана на непълни източници. В тази ситуация решенията на Фед ще се взимат почти „на сляпо“.

Федералният резерв може да се окаже в положението на пилот, който трябва да кацне самолет през буря, без да вижда пистата. И тук политиката на данните се превръща в политика на усещанията. Джером Пауъл, който през 2022–2023 беше символ на твърдостта, сега се опитва да балансира между критиките на администрацията, пазарните очаквания и реалните икономически рискове. А зад него вече се надига нова политическа сянка – бъдещият избор на председател на Фед под управлението на Доналд Тръмп.

Промяната в риториката е видима. След години, в които централната банка настояваше, че „инфлацията е враг №1“, сега все по-често се говори за „запазване на заетостта“ и „икономическа устойчивост“. Това е преход от дефлационна към социална монетарна политика. И макар да изглежда логичен – в крайна сметка растежът се забавя – този завой може да има дългосрочна цена.

Исторически, когато Фед започва цикъл на облекчаване след период на рестрикции, пазарите първоначално се радват – но след това често идва моментът на отрезвяване. Примерите са 2001 г. след дот-ком балона и 2007 г. преди финансовата криза. Пониженията на лихвите не предотвратиха рецесиите – те просто ги направиха по-плавни. В този смисъл днешният ход на Фед може да се окаже по-скоро сигнал за слабост, отколкото за увереност.

Инвеститорите разбират това, но предпочитат да гледат към краткосрочните ползи. Индексите растат при всяка дума на Пауъл, която съдържа „по-мек тон“. Дълговите пазари вече дисконтират три намаления до средата на 2026 г., а златото и биткойн се държат като огледало на очакванията за парично облекчение. Но икономическата логика е ясна – ако Фед облекчи прекалено рано, доларът ще отслабне, доходността ще спадне, а инфлационният натиск може да се върне като бумеранг.

Декември ще бъде моментът, когато централната банка ще трябва да погледне отвъд шумa на пазарите и да оцени реалността. Ще има ли нови работни места? Ще остане ли инфлацията над 2%? Ще продължат ли тарифните напрежения? Или икономиката ще покаже признаци на охлаждане, които ще изискват нова доза стимули? Отговорът ще оформи не само края на 2025 г., но и първата половина на 2026 г.

Вътре във Фед вече има ясно изразено разделение. Едната група, водена от по-консервативни членове като Кливландския президент Бет Хамак, предупреждава, че прекаленото бързане може да „заключи инфлацията на по-високо равнище“ за години напред. Другата – начело с губернатори като Сюзън Колинс – настоява, че по-голямата опасност е безработицата, която започва да се повишава сред по-ниските доходови групи. Тази дилема – инфлация срещу труд – е вечният кръстопът на всяка централна банка, но сега тя се проявява в най-политизираната си форма от десетилетия.

Финансовата общност, разбира се, вече гледа отвъд октомври. Облигационните трейдъри следят внимателно фючърсните криви, които показват, че пазарът очаква още едно понижение през декември, макар и с по-малка вероятност. Ако икономическите данни, които излязат след евентуалното приключване на shutdown-а, покажат рязък спад на заетостта, Фед ще има оправдание да действа отново. Ако инфлацията се задържи над 3%, вероятността за пауза рязко нараства.

Но има и трети сценарий – такъв, който пазарите често подценяват: Фед да намали лихвата през октомври, но да сигнализира по-строга позиция за 2026 г. Това би било опит да се съчетае облекчението с контрол – типичен за Пауъл подход, който цели да удовлетвори и „гълъбите“, и „ястребите“.

Въпросът е дали инвеститорите ще повярват. Защото след години на количествени експерименти и словесни акробатики, доверието в монетарната политика не е това, което беше. Всяка дума от Фед вече се тълкува не просто като икономически сигнал, а като политическо послание.

Декември ще бъде повече от среща за лихви. Той ще бъде тест за независимостта на Федералния резерв в навечерието на изборна година, в момент, когато пазарите жадуват за ликвидност, а администрацията – за растеж. Ако централната банка отстъпи на този натиск, ще се върнем към сценарий, в който монетарната политика обслужва политическия цикъл – нещо, което историята винаги наказва.

В този контекст октомврийското понижение е почти без значение. Истинското решение ще се вземе през декември. И не само за това дали ще има още един четвърт пункт надолу, а дали Фед ще запази най-ценното си качество – вярата на пазарите, че все още контролира посоката.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.