Снимка: iStock
Тарифната дипломация на 2025 говори на езика на недостига. Белият дом извади списък с „нормални неща“ към Пекин — редкоземни, фентанил, соя — и в същото изречение натисна бутона „100% мита от 1 ноември“, ако Китай държи износа на критични материали на къса каишка. За да подсили посланието, Вашингтон подписа с Канбера сделка за критични минерали за $8.5 млрд., с обещанието „след година ще има толкова редки земи, че няма да знаем какво да ги правим“. Акциите на австралийските добивачи реагираха като на бойна тръба: рязко нагоре. Пекин отговори със статус-кво риторика — веригите са плод на „пазарни избори“ и ресурсните страни трябва да пазят стабилността — но под текста стои неизказаното: контролът върху магнитите на съвременната индустрия е геополитическа валута.
Междувременно тръгва дипломатическият тур. Срещи в Малайзия на ниво хазна, очакван Тръмп–Си в Сеул, и междинни кадрови сигнали: „неустойчиви“ тройни мита върху китайски стоки, които „може да издържат“, ако се наложи; обещание за „фантастична сделка“, ако Пекин отвори соята и затегне фентанила. Това е тактиката на 2025: едновременно морков (сделки с регионални конкуренти на Китай) и тояга (супермита, разширени технологични контроли), с визия за нова карта на суровините — от руди до рафиниране и готови магнити — по-близо до съюзнически пристанища.
Вътре в САЩ тарифната машина вече рисува фискални и индустриални следи. Митата изстреляха митническите приходи до рекорд и помогнаха дефицитът да се свие за първи път от пандемията, но цената се вижда на касата: според частни оценки повече от половината товар на митата се пренася от домакинствата чрез по-високи цени. Белият дом компенсира избирателно — готви петгодишно продължение на схемата за частично компенсиране на тарифите върху вносните автокомпоненти и формализира 25% мита върху камиони и 10% върху автобуси, но с отсечки за части, за да не се блокират „американски“ модели с глобални вериги. В Конгреса се раждат нишови клапани за налягането — например опит кафето да получи изключение — докато Върховният съд се кани да изслуша най-мащабното оспорване на „реципрочните“ мита по държави. Ако съдът потвърди по-долните инстанции, тарифната архитектура ще трябва да се прекроява в движение.
Зад океана ефектът е двупосочен. Китайските износители преначертават портфейлите — по-малко САЩ, повече Европа, Латинска Америка, Близкия изток и Африка — и това личи в агрегатите: по-висок износ в юан, но слаба вътрешна динамика, инвестиции на минус за първи път от 2020, номинален растеж, който подсказва дефлационен натиск. Точно затова редките земи се превръщат от нишова тема в основен сюжет: те са лост към целия „електро–магнитен“ свят — от смартфони и ракети до седалки на автомобили и вятърни турбини. Американско-австралийската ос обещава да скъси веригите с нов добив, рафиниране и частни острови-хъбове, но индустрията знае, че най-тесният участък не е мината, а преработката и производството на магнити — където Пекин все още доминира.
Пазарите четат посланията прагматично. Рядкоземните миньори скачат, логистичните и индустриалните индекси прислушват сигналите от Сеул и Малайзия, автомобилните производители получават тактическо облекчение на части, докато тежкотоварните вносители броят новата тарифа. Между редовете се рисува вероятната „сделка на 2025“: контролирана деескалация срещу видима доставка на соя, проследимост и ограничения за прекурсори на фентанил, и рамка за редките земи, в която Китай обещава предсказуем износ, а САЩ гарантират предвидим достъп за съюзници и постепенно изграждат дублиращ капацитет.
До тогава живеем в икономика на условното наклонение. Ако разговорите в Сеул произведат пътна карта, ще видим отслабване на риска в промишлените вериги и по-ясна видимост по цените. Ако не — тройните мита влизат в сила на 1 ноември и тарифната крива се прегъва нагоре, от редките земи до кухнята и мебелите. В подобна среда най-дефицитният ресурс не е рудата, а предвидимостта: вериги, които могат да прецизират произход, да разделят рафиниране от добив и да преместят критични звена в „сигурни“ юрисдикции, ще пишат правилата. Останалите ще четат дребния шрифт на мита, изключения и съдебни решения.
*Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Зукърбърг орязва бюджета за виртуална реалност, за да финансира AI амбициите
Bitcoin ETF на BlackRock губи 2,7 милиарда долара при рекорден отлив
BofA: Ралито на акциите е изложено на риск
Краят на една ера: Уорън Бъфет предава управлението на Berkshire Hathaway
Доходността по американските държавни облигации се понижава
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.01% |
| USDJPY | 155.37 | ▲0.17% |
| GBPUSD | 1.33 | ▲0.10% |
| USDCHF | 0.80 | ▲0.15% |
| USDCAD | 1.38 | ▼1.01% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 992.90 | ▲0.22% |
| S&P 500 | 6 877.76 | ▲0.22% |
| Nasdaq 100 | 25 727.20 | ▲0.42% |
| DAX 30 | 24 043.50 | ▲0.57% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 87 983.10 | ▼1.39% |
| Ethereum | 2 941.26 | ▼3.21% |
| Ripple | 2.01 | ▼1.16% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 60.13 | ▲0.74% |
| Петрол - брент | 63.76 | ▲0.65% |
| Злато | 4 198.24 | ▼0.18% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 535.58 | ▼1.00% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.65 | ▼0.21% |
| Germany Bund 10 Year | 128.04 | ▼0.31% |
| UK Long Gilt Future | 92.86 | ▼0.38% |