Снимка: iStock
Тарифната дипломация на 2025 говори на езика на недостига. Белият дом извади списък с „нормални неща“ към Пекин — редкоземни, фентанил, соя — и в същото изречение натисна бутона „100% мита от 1 ноември“, ако Китай държи износа на критични материали на къса каишка. За да подсили посланието, Вашингтон подписа с Канбера сделка за критични минерали за $8.5 млрд., с обещанието „след година ще има толкова редки земи, че няма да знаем какво да ги правим“. Акциите на австралийските добивачи реагираха като на бойна тръба: рязко нагоре. Пекин отговори със статус-кво риторика — веригите са плод на „пазарни избори“ и ресурсните страни трябва да пазят стабилността — но под текста стои неизказаното: контролът върху магнитите на съвременната индустрия е геополитическа валута.
Междувременно тръгва дипломатическият тур. Срещи в Малайзия на ниво хазна, очакван Тръмп–Си в Сеул, и междинни кадрови сигнали: „неустойчиви“ тройни мита върху китайски стоки, които „може да издържат“, ако се наложи; обещание за „фантастична сделка“, ако Пекин отвори соята и затегне фентанила. Това е тактиката на 2025: едновременно морков (сделки с регионални конкуренти на Китай) и тояга (супермита, разширени технологични контроли), с визия за нова карта на суровините — от руди до рафиниране и готови магнити — по-близо до съюзнически пристанища.
Вътре в САЩ тарифната машина вече рисува фискални и индустриални следи. Митата изстреляха митническите приходи до рекорд и помогнаха дефицитът да се свие за първи път от пандемията, но цената се вижда на касата: според частни оценки повече от половината товар на митата се пренася от домакинствата чрез по-високи цени. Белият дом компенсира избирателно — готви петгодишно продължение на схемата за частично компенсиране на тарифите върху вносните автокомпоненти и формализира 25% мита върху камиони и 10% върху автобуси, но с отсечки за части, за да не се блокират „американски“ модели с глобални вериги. В Конгреса се раждат нишови клапани за налягането — например опит кафето да получи изключение — докато Върховният съд се кани да изслуша най-мащабното оспорване на „реципрочните“ мита по държави. Ако съдът потвърди по-долните инстанции, тарифната архитектура ще трябва да се прекроява в движение.
Зад океана ефектът е двупосочен. Китайските износители преначертават портфейлите — по-малко САЩ, повече Европа, Латинска Америка, Близкия изток и Африка — и това личи в агрегатите: по-висок износ в юан, но слаба вътрешна динамика, инвестиции на минус за първи път от 2020, номинален растеж, който подсказва дефлационен натиск. Точно затова редките земи се превръщат от нишова тема в основен сюжет: те са лост към целия „електро–магнитен“ свят — от смартфони и ракети до седалки на автомобили и вятърни турбини. Американско-австралийската ос обещава да скъси веригите с нов добив, рафиниране и частни острови-хъбове, но индустрията знае, че най-тесният участък не е мината, а преработката и производството на магнити — където Пекин все още доминира.
Пазарите четат посланията прагматично. Рядкоземните миньори скачат, логистичните и индустриалните индекси прислушват сигналите от Сеул и Малайзия, автомобилните производители получават тактическо облекчение на части, докато тежкотоварните вносители броят новата тарифа. Между редовете се рисува вероятната „сделка на 2025“: контролирана деескалация срещу видима доставка на соя, проследимост и ограничения за прекурсори на фентанил, и рамка за редките земи, в която Китай обещава предсказуем износ, а САЩ гарантират предвидим достъп за съюзници и постепенно изграждат дублиращ капацитет.
До тогава живеем в икономика на условното наклонение. Ако разговорите в Сеул произведат пътна карта, ще видим отслабване на риска в промишлените вериги и по-ясна видимост по цените. Ако не — тройните мита влизат в сила на 1 ноември и тарифната крива се прегъва нагоре, от редките земи до кухнята и мебелите. В подобна среда най-дефицитният ресурс не е рудата, а предвидимостта: вериги, които могат да прецизират произход, да разделят рафиниране от добив и да преместят критични звена в „сигурни“ юрисдикции, ще пишат правилата. Останалите ще четат дребния шрифт на мита, изключения и съдебни решения.
*Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.16 | ▼0.31% |
USDJPY | 151.90 | ▲0.73% |
GBPUSD | 1.34 | ▼0.26% |
USDCHF | 0.80 | ▲0.43% |
USDCAD | 1.40 | ▼0.09% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 47 201.00 | ▲0.61% |
S&P 500 | 6 774.42 | ▼0.06% |
Nasdaq 100 | 25 276.20 | ▼0.19% |
DAX 30 | 24 421.40 | ▼0.02% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 111 860.00 | ▲1.17% |
Ethereum | 3 969.50 | ▼0.28% |
Ripple | 2.48 | ▼0.79% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 57.22 | ▲0.44% |
Петрол - брент | 61.00 | ▲0.36% |
Злато | 4 110.40 | ▼5.74% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 500.88 | ▼0.77% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 113.78 | ▲0.19% |
Germany Bund 10 Year | 130.28 | ▲0.23% |
UK Long Gilt Future | 93.01 | ▲0.35% |