Снимка: Istock

Уолстрийт започва най-напрегнатата седмица на есента с противоречиво настроение – между нарастващ оптимизъм и дълбоко закотвени страхове. След няколко месеца на кредитни тревоги, напрежение в отношенията между САЩ и Китай и колебания около инфлационните данни, пазарът изглежда готов да премине към следващ етап – фазата на „прагматичния оптимизъм“. Сезонът на корпоративните резултати се очертава като решаващ тест не само за компаниите, но и за психологията на инвеститорите, които трябва да изберат дали да вярват на растежа или да се страхуват от следващия спад.

S&P 500 е само на двайсет точки под историческия си връх от началото на октомври – символичен праг, който подхранва усещането, че макар 2025 г. да беше белязана от сътресения, фундаментът остава здрав. Анализаторите очакват печалбите на компаниите от индекса да нараснат с 9.3% на годишна база до общо 574 милиарда долара. Това е ръст, който може да изглежда обикновен на фона на еуфорията от годините на безкраен ликвиден стимул, но днес има друго значение – той е доказателство, че корпоративна Америка успя да адаптира бизнес моделите си към високите лихви и несигурната глобална търговска среда.

Тази адаптивност е и най-големият източник на сила на пазарите в края на 2025 г. След няколко месеца, в които се говореше за „криза на частния кредит“, инвеститорите получиха по-ясна картина – големите банки са стабилни, а волатилността, измерена чрез индекса VIX, падна с 14%, оставайки под ключовото ниво от 20 пункта. Това е прагът, който разделя страховете от увереността. Зад него стои съзнанието, че макар икономиката да не лети, тя и не пада.

В центъра на вниманието сега е не само инфлацията, а балансът между растеж и доверие. Очаква се основният индекс на потребителските цени в САЩ да остане стабилен на 3.1%, ниво, което не плаши Федералния резерв достатъчно, за да спре цикъла на намаляване на лихвите. Пазарите вече залагат две допълнителни понижения до края на годината – което би свалило основната лихва в диапазона 3.5–3.75%. Това е „златната зона“, при която кредитирането се раздвижва, капиталовите пазари дишат по-леко, а корпоративните оценки отново изглеждат разумни.

Но зад тези проценти стои по-голяма динамика – борбата за доверие. След пандемията, след инфлацията и след геополитическите шокове, Уолстрийт не търси само растеж, а стабилност. Това личи в профила на печелившите компании. Банковият сектор показа изненадващо устойчиви резултати, технологичните гиганти отново водят ръста, а индустриите, свързани с изкуствения интелект, са гръбнакът на оптимизма. Инвеститорите вече не купуват само печалби – купуват вяра в бъдещето на моделите, които оцеляват при всички условия.

Сред тях се открояват познати имена: Tesla, Netflix, Intel, IBM – компании, които ще публикуват резултати тази седмица и могат да зададат тона за последното тримесечие. Очакванията са високи, но и пазарите вече са ги калкулирали. S&P 500 е нараснал с 13% от началото на годината, Nasdaq – с над 17%. Това означава, че разочарование от някой от водещите технологични отчети може да предизвика внезапен спад от 5–10%, какъвто прогнозира RBC. Но същият сценарий може да се обърне в лавина от покупки, ако резултатите потвърдят, че AI вълната все още е в ранна фаза.

Зад този фундаментален фон стоят и политическите слоеве. Напрежението между Вашингтон и Пекин остава ключов рисков фактор, особено с оглед на предстоящите разговори между финансовите министри на двете държави. Коментарът на президента Тръмп, че „тарифната ситуация е несъстоятелна“, показва, че търговската война може отново да се превърне в изборно оръжие. Инвеститорите вече не реагират така остро на подобни заглавия, но пазарите остават уязвими при внезапни дипломатически обрати.

На този фон пазарната психология изглежда почти парадоксална – индексът на страха се свива, докато геополитическият риск расте. Това е класически момент на „рационална небрежност“, в който инвеститорите се вкопчват в данните и забравят за контекста. Но Уолстрийт има свой механизъм на защита – диверсификацията. Както напомня стратегът Кийт Лърнър от Truist, „основната тенденция остава възходяща – дълбоките корекции са възможности, не заплахи.“ В свят, където инвеститорите вече са преживели всичко – от пандемии до войни – паниката губи сила.

Важен е и времевият контекст. Краят на годината традиционно носи така нареченото „Santa Rally“ – психологически и сезонен ефект, при който ликвидността се повишава, а портфейлните мениджъри затварят позиции в печалба. Ако лихвите продължат да спадат, а корпоративните резултати останат над очакванията, шансовете за нов исторически връх на S&P 500 преди края на декември са реални. Това би било символично – доказателство, че дори след три години турбуленции американският пазар остава най-силният индикатор за икономическа енергия в света.

Но под тази фасада се крие въпросът, който всички премълчават: докога растежът може да продължи без реална рецесия? Повечето анализатори вярват, че „мекото кацане“ е вече факт – безработицата остава ниска, корпоративните маржове се стабилизират, а производствените индекси сочат леко възстановяване. И все пак, както историята многократно е доказвала, именно в моментите на най-голяма увереност се раждат бъдещите корекции.

Така настоящият пазар е нещо повече от просто борба между бикове и мечки – това е психологически тест за зрелост. Инвеститорите вече знаят, че лихвите ще падат, инфлацията ще се нормализира, но това не е достатъчно. Те трябва да решат дали да продължат да се доверяват на системата, или да се върнат към предпазливостта.

Символът на тази дилема е може би самият индекс VIX – под 20 пункта, но все още близо до нивото на тревога. Това е тънката черта между спокойствие и самодоволство. И точно там Уолстрийт винаги е най-уязвим – когато всички вярват, че този път нещата са различни.

В крайна сметка, есента на 2025 г. ще остане като момента, в който пазарите се научиха да живеят с несигурността. Без драматични катаклизми, без панически продажби, но с постоянна предпазливост под повърхността. Ако този сезон на печалбите потвърди ръста от 9.3%, то това няма да бъде просто статистика – ще бъде доказателство, че пазарът наистина се е превърнал в машина за адаптация.

И може би това е най-важният урок от тази година: че устойчивостта не се измерва само в точки на индекса, а в способността на инвеститорите да останат рационални, когато шумът става оглушителен.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.