Снимка: Istock

Пазарите през вчерашния ден потвърдиха стремежа на инвеститорите към „търпеливо наблюдение“, докато глобалните политически и икономически вълнения продължават да диктуват краткосрочните импулси. В азиатската сесия най-големите загуби отчетоха Hang Seng и Nikkei, които се свиха съответно с 2% и 1% на фона на обострящата се ситуация в Близкия изток. Общото настроение на регионалните борси беше сдържано, тъй като опасенията за ескалация доведоха до бягство към традиционни убежища. В същото време китайският CSI 300 не успя да възстанови загубите от предходните дни и приключи на ниво едва с 0,3% надолу, докато австралийският ASX 200 показа минимално понижение от 0,2%.

В Европа водещият Stoxx 600 регистрира спад от 0,8%, при което почти всички сектори приключиха под чертата. Най-силно бе понижението в енергийните и индустриалните сегменти, където акциите на големите оператори отскачаха надолу с едноцифрени проценти. На другия полюс, потребителският сектор демонстрира относителна устойчивост, но не успя да компенсира общата слабост на пазарите. Лондонският FTSE 100 загуби 0,5%, а германският DAX се сви с 0,9% въпреки добри корпоративни отчети от някои автопроизводители. Франкфуртският MDAX и CAC 40 отчете спадове от 0,7% и 0,85% съответно.

В САЩ вчера бе неработен ден заради Juneteenth, но предварителните данни за фючърсите върху S&P 500 и Dow Jones показаха движение надолу от порядъка на 0,9% във втората половина на деня. Без търговия в реално време институциите все пак отчитаха натиск върху очакванията на инвеститорите, които продължиха да преоценяват възможността за по-късно намаляване на лихвите от Федералния резерв. До края на сесията доходността по 10-годишните американски облигации се повиши до около 4,45%, отразявайки нежелание за рисковани изложения и търсене на фиксиран приход.

На стоковите пазари цената на суровия петрол Brent скочи с 2,3%, достигайки $78,50/барел. Това движение дойде след краткотрайна корекция в началото на деня, породена от спекулации за американска интервенция в ближневосточния конфликт. В крайна сметка обаче пазарът реагира предимно на опасенията за нови прекъсвания в дългосрочните доставки на петрол. Златото, традиционен актив-убежище, поскъпна с 1,5% до цена около $3 405/унция, като инвеститорите насочиха свободни средства към метала в опит да защитят портфейлите си от волатилни движения.

Централните банки отново се оказаха в центъра на вниманието. Федералният резерв потвърди запазването на лихвения диапазон 4,25–4,50% и повтори, че всяко бъдещо намаление ще бъде обусловено от „непоколебимите данни за инфлацията“. Новият „dot plot“ отрази две очаквани корекции по 25 б.п. през 2025 г. и едно намаление през 2026 г., докато медианната прогноза за PCE инфлацията остава над 3% през същия период. В подобен дух Швейцарската национална банка понижи основната си ставка до 0%, а Норвежката централна банка изненадващо сви лихвата с 25 б.п. до 4,25%, което отслаби крона с около 1,2% спрямо еврото. Банката на Англия предпочете да запази лихвите без промяна, аргументирайки се със сравнителна стабилност на британската икономика и умерени инфлационни очаквания.

Фискалните тенденции добавиха допълнителен нюанс в картината на възстановяване. В Германия федералните и провинциалните приходи за май достигнаха €62,8 млрд, нараствайки с 2,6% на годишна база – най-бавното темпо от януари насам, при положение че априлската цифра беше 10,2% ръст. В същото време за периода януари–май общите приходи възлизат на €349 млрд, което отразява ръст от 8,3%, но и подчертава забавянето на фискалните потоци спрямо силното потребление. Това разминаване между бюджетните приходи и вътрешното търсене може да наложи корекции в средносрочната фискална стратегия на правителството.

На северноамериканския фронт индексът TSX Composite затвори на 26 506 пункта, губейки 0,2%, при ограничени обеми поради празничното затваряне в САЩ. Канадският долар се търгуваше на ниво 0,7287 USD, като инвеститорите насочиха вниманието си към предстоящите данни за продажбите на дребно през април, които ще дадат по-ясна картина за устойчивостта на местното потребление и влиянието на високите лихви върху потребителското търсене.

В обобщение, вчерашният ден предложи ясен урок за балансиран подход в портфейлното управление: инвеститорите трябва да съчетаят защита чрез убежища като злато и щатския долар с внимателен подбор на дюрацията на облигациите, като същевременно оставят вратички за навлизане в сегменти с по-висок доход като енергетика и потребителски стоки. С фокус върху предстоящите данни от големите икономики и следващите решения на централните банки, този режим на „търпеливо наблюдение“ остава доминираща тема в навечерието на нова фаза на глобална несигурност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.