Снимка: Istock

Федералният резерв запази основния лихвен процент на равнище между 4,25% и 4,50%, както се очакваше, но истинското значение на юнското решение се крие в нюансите на прогнозите и тона на изявленията. В декларацията, приета единодушно, членовете на FOMC потвърдиха, че икономиката продължава да расте “при умерено темпо”, но преценката за инфлацията беше ревизирана нагоре – ядрената инфлация се очаква да приключи годината при около 3,1%, а общият CPI остава над таргета от 2 % по-дълго, отколкото мнозина предполагаха през пролетта.

Най-обсъжданият елемент от хоризонта напред е dot plot­ът – точковата графика на индивидуалните прогнози за федералните фондове. Първоначалните очаквания за две намаления на лихвите през 2025 г. останаха валидни, но погледът беше хвърлен още по-далеч: за 2026 и 2027 г. медианата на прогнозите се вдигна с по четвърт процентен пункт спрямо март, което подсказва, че общият брой намаления ще бъде по-малък от предвижданото. По същество Fed заяви, че не бърза с облекченията, докато не види убедителни данни за трайно понижаване на ценовия натиск.

Jerome Powell изнесе тон, в който балансира между умерена загриженост за инфлацията и нуждата да не задушава растежа. Той подчерта, че външните сътресения – търговските мита, чието пълно въздействие ще стане ясно след юли, и възможното поскъпване на петрола заради обстановката в Близкия изток – продължават да внасят несигурност в икономическата рамка. В отговор на въпроси дали геополитиката може да провали плана за облекчаване, Пауъл изрази увереност, че FOMC ще реагира при необходимост, но засега “пътят напред” остава обвързан с данните.

На пазара на облигации решението беше посрещнато с умерена, даже леко върхова реакция: доходността по 10-годишните книжа се повиши до около 4,45%, а по-дългосрочните ипотечни лихви останаха стабилни. Фючърсите върху федералните фондове продължават да ценят първо понижение през септември, макар вероятността за второ през декември да e спаднала до под 50%. Заплахата от stagflation, породена от високи мита и енергиен натиск, пролича в по-високите рискови премии, но липсата на решаващо ново решение поддържа пазарните участници в режим на “търпеливо наблюдение”.

Акциите се раздвижиха едва в рамките на половин процент, като технологичният сектор отново показа свръхволатилност: компании, чувствителни към дългосрочните лихви, като софтуерните гиганти и недвижимите тръстове, записаха по-остри колебания. По-стабилни се оказаха дивидентните акции и финансовите акции, които реагираха на очакванията за по-ниски лихви чак в края на годината.

За инвеститорите това решение поставя акцент върху няколко ключови направления. Първо, тъй като Fed не се отказва лесно от “ястребовия” си подход, портфейлите трябва да запазят хеджирани лостове при дългосрочните облигации и да търсят доходност чрез кратко- до среднесрочни инструменти. Второ, акцент върху компании с доказана ценова мощ и устойчиви маржове остава приоритет, тъй като те могат да издържат на дълги периоди на относително висок лихвен коридор. Трето, вниманието към сектори с естествена защита срещу инфлация – като суровините и енергийната инфраструктура – изглежда оправдано, особено ако петролните котировки отново заскочат.

Погледът към септемврийската среща създава нов ориентир: до тогава ще станат ясни данните за безработицата, потреблението и въздействието от митата. Кръстопътят между растеж и ценова стабилност продължава да е водещата дилема на Федералния резерв. За тези, които могат да запазят дисциплина, сегашният паузен период предлага възможност да преформулират дългосрочната си експозиция – без да бързат, но и без да пропускат вход към нови нива на доходност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.