Снимка: iStock

Фючърсите отново са по-високо в петък. И отново, S&P 500 се взира в горната част на диапазона - 3800 до 4200 пункта - с който флиртува от няколко месеца.

Притесненията относно крайния срок за тавана на дълга може да ограничат биковете, но въпреки това те получават подкрепа от предимно благоприятния сезон на печалбите за първото тримесечие и допълнително охлаждане на инфлацията, което може да позволи на Федералния резерв скоро да разхлаби политиката.

Мечките може да посочат периодичните изблици на банков гняв като причина за предпазливост. Но според Джитеш Кумар и Винсънт Касот, деривативни стратези в Societe Generale, сътресенията в този ъгъл на финансовия сектор, които започнаха през март, всъщност не само намалиха по-широката волатилност на фондовия пазар, но също така помогнаха за повишаване на референтния индекс.

„S&P 500 е с около 2,5% по-висок от началото на март, а VIX се върна под нивото 20“, пишат Кумар и Касот в бележка до клиентите.

Има три причини за това. Първо и много важно, изглежда, че регионалните банкови проблеми не са се разпространили.

„Регулаторите бързо се намесиха, за да гарантират депозитите и да спрат щетите от банковите фалити. В резултат на това загубите бяха до голяма степен ограничени във финансовия сектор, който вече беше много по-малък от нивата преди кризата на Lehman“, казват Кумар и Касот.

Второ, пазарите на облигации реагираха на сътресенията, като понижиха доходността поради очакванията, че банковите проблеми все пак ще ограничат кредитирането и ще намалят необходимостта Фед да поддържа лихвените проценти по-високи за по-дълго време.

След избухването на кризата в регионалното банкиране доходността на 2-годишните облигации на САЩ се е преместила от повече от 5% на около 4%, а доходността на 10-годишните облигации на САЩ е паднала от повече от 4% до около 3,5%, отбелязват те.

„Междувременно крайната лихва за Фед беше намалена от 5,7% в началото на март до [около] 5,1% сега. Това преоценяване е в съответствие с мнението на нашия американски икономист Стивън Галахър, който смята, че произтичащата от това рестриктивност на банковото кредитиране трябва да представлява 50-75 б.п. от еквивалентното затягане на фондовете на Фед“, казват Кумар и Касот.

И трето, това преоценяване на доходността на облигациите е облагодетелствано от това, което те наричат „дългосрочни сектори“, включително технологии, които имат особено голямо тегло в S&P 500 в сравнение с малкия регионален банков сектор.

Наистина Кумар и Касот изчисляват, че финансовият сектор през този период е отговорен за загубата от 1,21% в S&P 500, но технологията е осигурила печалба от 2,45%.

„Нещо повече, нежеланието на инвеститорите към финансите е точно това, което изглежда е довело до предпочитанията към технологичния сектор – както се вижда от прекъсването на коинтеграцията между тези сектори. С други думи, тези сектори са свидетели на много рязко разминаване след банковите фалити в началото на март“, добавят те.

Казано по-просто, какво се случва с технологичния сектор е по-важно за S&P 500
волатилност - пряко или косвено чрез канала на лихвените проценти, казват Кумар и Касот.

Всъщност подобна чувствителност към лихвените проценти не е ограничена до технологичния сектор, казват те. „През последните шест месеца 7 от 11 сектора в S&P 500 са регистрирали отрицателна корелация с доходността на 2-годишните държавни облигации и тези сектори представляват около 70% от тежестта на S&P 500.“

Има обаче една област на пазара, за която по-строгите кредитни условия са значителен проблем, компании с малка капитализация и такива със слаби баланси, които финансират на пазарите на заеми.

„Докато компаниите с голяма капитализация могат да си позволят да чакат по-добри условия и да разчитат на купчините си пари, за да финансират дейности, по-малките и по-слаби компании често нямат този лукс и е по-вероятно да трябва да излязат на пазара и да плащат по-високи разходи при по-строгите условия“, казват Кумар и Касот.