Снимка: iStock

Сезонът на печалбите е точно зад ъгъла. Но докато инвеститорите се подготвят за атаката, струва си да се отбележи, че има два начина за измерване на корпоративната рентабилност.

Големи публикации в бизнес новини като MarketWatch подчертават отчетените финансови резултати. Но правителството на САЩ измерва рентабилността по различен начин, използвайки данни от корпоративните данъчни декларации. 

И докато двете обикновено се движат ръка за ръка, това не винаги е така, поради проблеми като преобладаването на опции върху акции за компенсации на служителите (изключени от отчетите на компанията) и колко бързо се амортизират активите (по-бързо според методологията на правителството).

И в момента разликата между оперативните печалби на S&P 500 е с 25% над това, което правителството отчита, според Майкъл Дарда, главен икономист и пазарен стратег в MKM Partners. Това не е добър знак.

„Рекордното разминаване между оперативните печалби на S&P 500 и печалбите след данъчно облагане [на националния доход и продуктовите сметки] от сметките за БВП през 2000 г. беше критичен предвестник за по-широка рецесия на печалбите, корпоративни счетоводни хитрости и почти тригодишен мечи пазар“, отбелязва той. Имаше и разминаване, макар и по-малко сериозно, преди срива на фондовия пазар от 2007 до 2009 г.

Това разминаване се вижда в тази диаграма, която заслужава малко обяснение. За да сравни двете, той индексира оперативните печалби на S&P 500 на акция и данните за корпоративната печалба до края на 1993 г. (Този автор, използвайки различни източници, получи подобни, но малко по-различни резултати.)

Дарда в по-общ план казва, че бързите повишения на лихвените проценти от Федералния резерв означават, че „на практика е невъзможно да се стигне до неутрално ниво, без да се надмине, променяйки политиката от твърде приспособима към твърде рестриктивна“.

В момента служителите на Фед наблягат твърде много на инфлацията в сектора на услугите, която всъщност е компонент на индекса на Conference Board за изоставащи икономически показатели. 

„Това означава, че ще има дълъг лаг между затягането на паричните условия и въздействието върху бавно движещите се променливи на ценовите нива, особено тези, свързани с договори и лизинги. Това на практика гарантира, че ще има потенциално значително прекомерно затягане на паричните условия и риск от по-сериозен спад, отколкото се предвижда в момента“, казва Дарда.