Снимка: iStock

Американският пазар на труда започва да губи своята необичайна устойчивост. След три години, в които компаниите „трупаха работници“ от страх да не останат без кадри, нова вълна от съкращения преминава през корпоративна Америка – от Starbucks до Amazon, от Target до Paramount. Това, което доскоро изглеждаше като поредица от изолирани преструктурирания, вече има признаци на модел. И този модел говори за нещо по-дълбоко: бизнесът започва да се готви за свят, в който хората струват по-малко, а алгоритмите – повече.

През септември Starbucks освободи 900 души в централата си, Target – 1800, а Amazon вече е премахнала 14 000 корпоративни позиции с аргумента, че изкуственият интелект поема част от функциите. Paramount съкрати още 1000 след сливането със Skydance, а Molson Coors не успя да убеди поколението без въглехидрати да пие бира. Всяко от тези решения може да се обясни отделно, но взети заедно, те рисуват нов пейзаж. В него мениджърите вече не се страхуват от фразата „масово освобождаване“ – страхът се е преместил в друга посока: към печалбите, към ефективността, към машините.

По данни на Challenger, Gray & Christmas, в САЩ са обявени почти 950 000 съкращения само до края на септември – най-високото ниво от 2020 г. насам и по-високо дори от годините след Голямата рецесия. Правителственият сектор води статистиката с близо 300 000 съкратени позиции, но частният бизнес вече диша във врата. Дори Southwest Airlines, компания известна със стабилност и корпоративна култура, отчете първото си голямо съкращение в историята.

Тези числа не са просто икономическа статистика, а симптом на промяна в управлението на труда. През последните две години американската икономика живя в режим „low hire, low fire“ – ниско наемане, ниско освобождаване. Компаниите предпочитаха да задържат излишен персонал, за да не повтарят кадровия хаос от 2021 г. Сега обаче балансът се обръща. Изкуственият интелект вече не е просто инструмент за автоматизация, а легитимация за съкращения. Над 60% от мениджърите в проучване на LinkedIn признават, че очакват AI да поеме част от функциите на служителите с ниска квалификация.

Новата логика е проста: по-добре да оптимизираш днес, отколкото да плащаш утре. Компаниите, изправени пред по-високи мита и натиск върху маржовете, предпочитат да режат разходи за труд вместо да прехвърлят цени върху потребителите. В краткосрочен план това изглежда рационално. В дългосрочен – опасно. Защото именно трудовата устойчивост бе това, което задържа американската икономика над рецесията.

Федералният резерв засега не звъни алармата. Джером Пауъл нарече процеса „много постепенен охлаждащ ефект“. Но данните, които идват от частни източници, говорят друго: кривата на заетостта започва да се пречупва, а обявите за работа на човек от безработното население намаляват. Секторите, които бяха последни да се възстановят – транспорт, логистика, търговия на дребно – отново са първи в списъка на застрашените.

Интересен е и поведенческият аспект. Пазарът на труда е огледало на корпоративната психология: доскоро компаниите се страхуваха да уволняват, защото помнеха пандемията. Сега, след две години на инфлация и натиск от акционери, страхът се е прехвърлил към изпълнителните бордове – към това да изглеждаш неефективен. Парадоксът е, че именно изкуственият интелект, който трябваше да допълни човешкия труд, се превръща в негово извинение за замяна.

Все по-често вместо нови назначения се появяват временни договори. Търсенето на временен персонал е скочило след тригодишен спад, което показва, че компаниите не искат да се обвързват дългосрочно. За икономиката това означава едно: пазарът може да продължи да расте номинално, но усещането за сигурност изчезва. А когато хората започнат да се страхуват за работата си, те потребяват по-малко, спестяват повече и икономическият кръг се затваря.

Показателен е примерът на 65-годишния Джон Стиглър от Чикаго, съкратен след 10-часова смяна в AV компания. Той има късмет — близо до пенсия е. Но както казва самият той: „По-лошо е за младите момчета. Те не знаят къде ще са след месец.“ Това е реалната социална цена на „оптимизацията“.

Пазарът може да изглежда спокоен, но под повърхността се движи нова вълна. Вълна, която не носи инфлация, а студ — онзи тип студ, който идва, когато корпоративна Америка реши, че хората са най-гъвкавият разход. И когато машините започнат да пишат отчетите, вероятно първите, които ще го разберат, ще бъдат тези, които вече ги няма в офиса.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.