Снимка: iStock

Бързото разширяване на епидемията от коронавирус представлява нов ключов икономически риск за Европa. Това посочи Европейската комисия по време на представяне на своите прогнози за икономическия растеж в ЕС и еврозоната през тази и следващата година, цитирани от "Ройтерс".

В представената т.нар. "зимна прогноза" ЕК запази прогнозата си за растеж на БВП на еврозоната с по 1.2% и за ЕС с по 1.4% през 2020 година и 2021 година.

"Въпреки предизвикателната среда, европейската икономика остава на стабилен път на развитие с непрекъснато създаване на нови работни места и растеж на заплатите. Но трябва да имаме предвид потенциалните рискове на хоризонта: по-нестабилен геополитическа среда, съчетан с несигурност в международната търговия",  заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

"Затова държавите членки трябва да използват този времеви прозорец, за да предприемат структурни реформи за увеличаване на растежа и производителността. Страните с висок държавен дълг също трябва да засилят защитата си чрез провеждане на разумна фискална политика", каза още Домбровскис.

"Перспективата за европейската икономика е за стабилен, макар и приглушен растеж през следващите две години. Това ще продължи най-дългият период на икономическа експанзия след въвеждането на еврото през 1999 година. Също така сме свидетели на окуражаващи развития по отношение на намаленото търговско напрежение, с оглед на подписната "първа фаза" от търговската сделка между САЩ и Китай, както и на избягването на Брекзит без сделка", посочи Европейският комисар за икономиката Паоло Джентилони.

"Все още обаче сме изправени пред значителна политическа несигурност, която хвърля сянка върху промишленото производство. Що се отнася до коронавируса, твърде рано е да се оцени степента на неговото отрицателно икономическо въздействие", посочи още Джентилони.

В своя доклад ЕК отбеляза, че епидемията от коронавируса с неговите последици за общественото здраве, икономическата активност и търговията, особено в Китай, представлява нов низходящ риск за икономиката на ЕС и еврозоната.

"Основното предположение е, че епидемията от новия коронавирус ще достигне пикове през първото тримесечие и ще има относително ограничено глобално разпространение и отражение. Колкото по-дълго време обаче продължи тази епидемия, толкова по-голяма е вероятността от последващи ефекти върху икономическите нагласи и и условията на глобално финансиране. Не могат да бъдат изключени и рисковете, свързани с изменението на климата, макар че те са предимно дългосрочни", се посочва в икономическите прогнози на Европейската комисия.

В същото време ЕК отбеляза, че реалният БВП в България се е ускорил от 3.1% през 2018 г. до 3.7% през 2019 г., въпреки "насрещните ветрове" от относително по-слабо външно търсене и по-голяма несигурност зад граница.

"Потреблението остана основният двигател на растежа, особено през първата половина на годината. Благоприятните условия на пазара на труда и нарастващите реални разполагаеми доходи подкрепиха положителната динамика на частното потребление", отбелязва ЕК.

Въпреки че условията за финансиране останаха благоприятни и използването на производствения капацитет в промишления сектор беше високо, инвестициите допринесоха само незначително за растежа на БВП. Износът беше отрицателно повлиян от влошаването на външното търсене и стана по-нестабилен. Вносът стагнира, ограничен от намалените стокови запаси и по-малко динамичните инвестиции в производствено оборудване.

ЕК очаква растежът на реалния БВП в България да се забави до 2.9% през 2020 г. и до 3.1% през 2021 г. заради по-слаб растеж на вътрешното търсене. В "есенната" си прогноза от миналия ноември Комисията очакваше растеж на БВП от 3% през 2020 г. и от 2.9% през 2021 г.

Още по темата:

Как страховете от коронавирус влияят на пазарите?

Как ще се отрази новия вирус върху икономиката на Китай?