Снимка: iStock

Не е сигурно, че 11-те месеца до края на 2020 година ще са достатъчни за сключване на търговска сделка между Великобритания и Европейския съюз. Това заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в интервю за списание Challenges.

"Обединеното кралство трябва да напусне Европейския съюз на 31-ви януари 2020 година. Това означава една по-малко несигурност, което е добра новина за инвеститорите. Въпреки това най-голямото предизвикателство предстои - а именно въпросът за постигането на търговска сделка между Лондон и ЕС през 11-месечния преходен период", каза Лагард.

"Икономическото и финансовото въздействие на Brexit ще зависи от детайлите на това споразумение - ако наистина то може да бъде постигнато - през този кратък период от време", добави Лагард.

Президентът на ЕЦБ отбеляза, че най-голямата заплаха за икономиката е низходящия тренд в международната търговия.

Кристин Лагард също така каза, че текущият преглед на стратегията на централната банка ще бъде подходящ момент за проучване на въздействието на климатичните рискове върху макроикономическите модели на банката и последиците от провежданата политика.

Според Лагард централните банкери разглеждат "осъществимостта и достойнствата" на евентуално пускане от страна на ЕЦБ на собствена цифрова валута. Лагард обясни, че в случай, че използването на физически пари намалява, хората ще трябва да продължават да имат достъп до парите на централната банка.

"Искаме да играем активна роля", подчерта Лагард и отбеляза, че е отворена за използването на криптовалути със съответен подходящ регламент.

На първата си пресконференция след края на заседанието на ЕЦБ, на което банката запази без промяна своята парична и лихвена политика, Кристин Лагард подчерта, че политиката на банката ще трябва да остане "силно приспособима" за дълъг период от време, тъй като прогнозите за инфлацията са потиснати.

Според Кристин Лагард рисковете пред еврозоната остават наклонени в низходяща посока, но са станали малко по-слабо изразени.

Централната банка запази без промяна очакванията за нарастване на потребителската инфлация с 1.2% през настоящата година, но повиши леко прогнозата за 2020 година до 1.1% от 1%, цитирайки по-високи от очакваното цените на петрола, но намали инфлационната си оценка за 2021 година до 1.4% от 1.5% и очаква ускоряване на растежа на потребителските цени до 1.6% през 2022 година.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?