Снимка: Личен архив

Твърдението, че Facebook пуска политически реклами, за които знае, че са неверни, е несъстоятелно, пишат Анди Съруър и Макс Дзан, журналист от Yahoo! Finance. Той споделя фактите относно рекламите на най-голямата социална мрежа.

Относно политическите реклами не разбираме напълно техните последици, коментират авторите на анализа. От Facebook се опитаха и преди да рекламират новинарски организации с обещания за ангажираност към журналистиката и новините, но това беше само временно. С други думи, не вярвам сега да мамят, смятат експертите.

Логиката зад позицията на Facebook по отношение на политическите реклами е нещо подобно: „Ние знаем, че рекламата, която казва, че Елизабет Уорън има шест глави и е родена от дракони, не е вярна, но ние решаваме да позволим на нашите потребители да избират на какво да вярват. Не искате ние от Facebook да ви казваме кое е вярно или не, това би попречило на свободата на словото", разказва Макс Дзан от YahooFinance.

Междувременно Facebook печели пари от тези реклами, събира данни от всички потребители и потвърждава позицията си като основен форум в социалните мрежи.

Марк Зукърбърг признава, че може просто да забрани всякакви политически реклами, ако иска, което не е лоша идея. И всъщност компанията забранява някои от тях.

В изявление той казва следното: „Ако някой, включително политик, казва неща, които могат да причинят вреда, ще свалим това съдържание от сайта. Така че, във Facebook не са позволени реклами, които подбуждат насилие или подкупват гласове относно изборната кампания. Лъжите обаче са малко по-безобидни."

Относно традиционните медии като телевизия, радио, печат - старомодните информационни бюлетини спазват законното решение на Върховния съд от 1964 г. Това се разбира от New York Times.

Пример за цялата политика относно рекламите е случаят с група министри в Алабама пуснаха реклама в „Times", подкрепяща Мартин Лутър Кинг-младши и критикувайки местната полиция. Рекламата съдържаше някои неточности, които комисарят на полицията в Монтгомъри Л. Б. Съливан използва като предлог да заведе дело за клевета, въпреки че рекламата не го е посочила. Местните съдилища се произнесоха за Съливан, но в крайна сметка Върховният съд се застъпи за „Times", установявайки нов по-висок праг за клевета, където не само информацията трябва да е невярна, но и издателят е нужно да знае, че изявлението е направено умишлено.

Този случай може да се тълкува най-вече като защита на новините срещу съдебни дела за клевета. Но също така служи като червена линия, за да определи какво съдържание е допустимо да се публикува в онлайн пространството. Тоест, ако издателят знае, че съдържанието всъщност е злонамерено и неистинно, най-вероятно няма да го публикува, дори ако това означава да не пуска жълти новини и клюки, жертвайки търговска печалба.

Интересното е, че наскоро в своя реч в университета в Джорджтаун Зукърбърг използва случаят New York Times Co. срещу Съливан, за да защити позицията си относно политическите реклами, като отбелязва, че случаят е бил „неясна реклама". С други думи той изглежда подсказва, че New York Times използва такива реклами.

Относно закона

Facebook, заедно с другите платформи Twitter, YouTube,- се управлява от  Section 230 of the 1996 Communications Decency Act, раздел, който дава на социалните мрежи много по-голяма защита от търсене на отговорност за публикуване на невярна информация.

Какво позволява на този раздел да работи с Facebook? Почти всичко, което иска, тъй като този закон обозначава, че компанията е по същество посредник, нямащ отговорност за съдържанието, което публикува.

Логиката е следната: Това е просто интернет платформа. Не се занимава с това да решаваме какво може или не може да се публикува. Това би ограничило свободата на словото. Ако хората не харесват дадено съдържание, те ще изразят това и то ще бъде отстранено.

Само че често се случва обратното. Лошото съдържание е широко разпространено и понякога има неблагоприятни последици.

Facebook, Twitter и YouTube също са разбрали през годините, че не могат да качват всичко, което пожелаят.

Информационен монопол

Може би истинският проблем тук е просто влиянието на Facebook. Според доклад на Pew Research Center през този месец повече от половината възрастни в САЩ се информират от социалните медии често - 55% в сравнение с 47% през 2018 г. Това означава, че голяма част от хората използват социални мрежи, особено форуми като Facebook.

„Проблемът, свързан с наличието на информационен монопол. Facebook в много отношения е основен източник в онлайн пространството това означава, че те не могат да бъдат просто компания, която да няма никакво отношение. Това е проблемът с информационните монополи", заяви Дейв Карпф, доцент по медии и публични въпроси в университета Джордж Вашингтон.

Според специалисти в сферата на технологиите е важно да се поема отговорност за реклами, които могат да причинят вреда.

Още по темата:

Facebook вече ще преедлага новини по различен начин

Facebook заплашена от рекордна глоба във Великобритания

Facebook разреши рекламирането на някои криптовалути