Снимка: iStock

Централните банки вече до голяма степен изчерпват опциите си за смекчаване на въздействието на глобалните икономически рискове. Това предупреди изпълнителният директор на Deutsche Bank Кристиан Севинг, цитиран от CNBC.

"Светът е изправен пред извънредна макроикономическа ситуация. Особено притеснен съм от редица финансови и геополитически рискове, възникващи от ситуацията в Хонконг и напрежението в Близкия изток“, каза Севинг по време на банкова конференция в Лондон.

"Много малко икономисти са на мнение, че по-евтините пари на централните банки ще имат положителен ефект“, каза още Севинг.

Наскоро управителят на Френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало заяви, че не подкрепя възобновяването на програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за "количествени улеснения", защото смята, че точно сега по-нататъшните покупки са излишни, предвид ниските нива на дългосрочните лихви и на срочните премии.

Вилерой де Гало, който е един от водещите политици в ЕЦБ добави, че подкрепя други части от одобрения от ЕЦБ пакет, който включва и намаляване на лихвения процент, като и новата линия на централната банка, търсеща фискални стимули от правителствата в подкрепа на икономическия растеж. Въпреки становището си, Вилерой де Гало отчете несигурността относно световната икономика и намекна, че ако ситуацията се влоши, ще направи преоценка на настоящата си позиция.

На последното си заседание Европейската централна банка обяви намаление на депозитната си ставка - за пръв път от три години. ЕЦБ запази без промяна основната лихва по операциите за рефинансиране (т.нар. "репо лихва") на ниво от 0.00% и заемната си лихва на ниво от 0.25%, но понижи депозитната си лихва с 10 базисни пункта до ново историческо дъно от -0.5% спрямо досегашното ниво от -0.4%.

ЕЦБ обяви, че от 1-ви ноември ще поднови програмата си за покупки на дълги книжа, известна като "количествени улеснения", като ежемесечно ще купува еврооблигации в размер на 20 млрд. евро, "докато това е необходимо". Предишната програма за "количествени улеснения" беше за 2.6 трлн. евро.

Централната банка обяви, че планира да "запази лихвените ставки в новите или в по-ниски нива, докато инфлационните перспективи не се приближат до целевото ниво от малко под 2%".

Междувременно на последното си заседание Федералният резерв (Фед) намали водещите си лихви с четвърт пункт до диапазона от 1.75 до 2 процента, като намекна, че предстоят допълнителни понижения на лихвите.

Президентът на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард призова за намаляване с 50 базисни пункта, докато президентът на Фед в Бостън Ерик Роузнгрен и президентът на Фед в Канзас Сити Естър Джордж настояха за запазване на лихвите без промяна.

"Намаляване на лихвите с 50 базисни пункта би било по-подходящо действие, като се има предвид признаците, че се очаква в близко бъдеще икономическият растеж на САЩ да се забави", посочи в изявление Джеймс Булард.

"Несигурността на търговската политика остава повишена, производството на САЩ вече върви към рецесия и вероятността за цялостна рецесия се повишава от ниско до умерено ниво. Намалението на лихвените проценти с 50 базисни пункта ще осигури застраховка срещу забавяне на икономическия растеж и ще помогне на инфлацията да се върне обратно до 2%“, каза още Булард.

Още по темата:

Ще запази ли Фед размера на лихвите?

Какво ще се случи, когато Фед повиши лихвите?

Време е отново Фед да започне да печата пари