Снимка: Pixabay

За да се гарантира устойчивото развитие на бедните страни, е необходимо да се облекчи тежестта на външния им дълг, който нараства от година на година. През последните осем години общият външен дълг на малките островни държави е нараснал стократно, става ясно от поредния доклад на ООН, разработен под ръководството на генералния секретар Антонио Гутериш, посветен на бедността, съобщава пресслужбата на световната организация. В речта си при встъпването в длъжност Гутериш посочи битката с бедността за един от основните си приоритети.

Според екипа, работил по доклада, външният дълг на бедните държави често се отразява негативно върху социалното положение хората и върху спазването на правата на човека, тъй като всяка година страните длъжници харчат повече за обслужване на външния си дълг, отколкото за образование и здравеопазване.

Внимание! За 18 години дългът на развиващите се страни и на държавите в преход е увеличен 200 пъти

Експертите на ООН многократно са препоръчвали богатите държави да опрощават или да облекчават дълговете на бедните. До края на 2018 г., обаче, както е посочено в доклада на генералния секретар, положението на много развиващи се страни по отношение на външния дълг отново се влошава.

Общият натрупан външен дълг на развиващите се страни и на държавите с икономики в преход като цяло се удвоил: от 4.5 трилиона долара през 2009 г. до почти 9.7 трилиона долара през 2018 г. Това нарастване става опасно, защото обемът на външните дългове започна да надвишава приходите от износ.

Най-лошо е положението на малките островни развиващи се държави. Общият външен дълг на тези страни в периода от 2000 до 2018 г. се увеличава 200 пъти. Страните с икономики в преход леко са намалили дълговете си: от максимално ниво от 1.14 трилиона долара през 2013 г. до 927.5 милиарда долара през 2018 година, пише още в доклада на генералния секретар на ООН.

Преди месец и половина в друг анализ на ООН, този път на Програмата за развитие (ПРООН), беше отправено предупреждение, че около 1.3 милиарда души по света живеят в бедност. Авторите му са провели проучване в 101 страни по света, включително 31 с ниски доходи, 68 със среден и две с високи, като са съпоставяли данните по няколко показателя - доходи, здраве, условията на труд и заплахата от насилие.

Авторите на доклада нарекоха този подход „многостранен", а разработеният от тях Индекс на многостранната бедност" показа, че най-тревожна е ситуацията в Африка на юг от Сахара и Южна Азия. Индексът на бедност там е 84.5 процента. В Европа и Централна Азия тази показател е нисък - 1.1 процента.

Има огромни различия и континентите и отделни региони в тях: например в Южна Африка бедните представляват 6.3% от населението, а в Южен Судан 91.9%. В Южна Азия същата разликите са още по-фрапиращи - бедните са едва 0.8 процента в Малдивите, докато в Афганистан до 56 процента. При страните от Европа и Централна Азия, в Таджикистан индексът на бедност достига 7.4 процента, докато в Армения, например, е само 0.2 процента.

В много страни, в които е проведено изследването от екипите на ПРООН, има значително несъответствие между различните административни региони: например в провинция Кампала в Уганда индексът на бедност е 6 процента, а в Уганда Карамоджа - 93.3 процента.

В България ситуацията също не е за подценяване

В представен на 1 август тази година от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ тримесечен анализ за издръжката на живот, е записано, че 28.7% от българските домакинства са с общ доход на човек над издръжката на живот, 30.3% са с доход на човек до 348 лева (колкото е официалната линия на бедност за 2019 г.). А това означава, че в риск от бедност живеят почти 2.185 милиона българи, въпреки че спрямо същия период на предходната година техният брой намалява с около 57 хиляди души.

Вижте още: 2 448 лв. нужни за издръжката на 4-членно семейство през второто тримесечие на 2019 г.

Някои икономисти оспорват методологията, която използват от института на КНСБ, най-вече в частта за работещите бедни. С уточнението, че методиката, която се използва не само от КНСБ, но и от „Евростат" и от НСИ, не е като тази на ПРООН.

Вижте още: Колко са работещите бедни в България?

Кои са засегнати най-много

На първо място страдат най-беззащитните хора, включително децата. От 1.3 милиарда бедни хора на планетата, 663 милиона са непълнолетни. Повечето от тях живеят в Африка и Южна Азия. В Буркина Фасо, Чад, Етиопия, Нигер и Южен Судан около 90 процента от децата под 10-годишна възраст живеят в условия, които попадат под определението „многостранна бедност" на ПРООН.

Използвайки примера на десет държави с общо население от два милиарда души, авторите на доклада проучиха динамиката на борбата срещу бедността - първата цел на Програмата за 2030 г. - документ, приет през 2015 г. от световните лидери.

Резултатите са обнадеждаващиq според ПРООН: всички страни от този списък, включително Индия, Камбоджа и Бангладеш, са постигнали успех в борбата с бедността. Независимо от това, експертите предупреждават, че за да се намали ефективно делът на бедните, е необходимо да се проучат не само индексите на неравенството и „многостранна бедност", но и редица други статистически важни показатели, свързани с стандарта на живот.

Още по темата:

Изпреварват ли доходите нарастването на разходите в България?

Българите си запазват мястото на най-бедни в ЕС

Близо 30% от децата на възраст до 17 г. в България са изложени на риск от бедност