Демонстранти пред Ла Касона (резиденцията на президента Мадуро, в която той вече не живее) в Каракас, Венецуела. Опозиционният президент Хуан Гуайдо призова населението да протеситра по мирен начин пред казармите и да поиска от военни да обърнат гръб на правителството на диктатора. Снимка: EPA/БГНЕС

Напрежението във Венецуела нараства, но е малко вероятно президентът Николас Мадуро да се оттегли по собствено желание. Неуспешният опит за преврат и обвинението, че зад това стои ЦРУ, създават още повече тревоги, а местните въоръжени сили все още имат стимули да продължат да подкрепят управляващия режим. С това е свързан и страхът от отмъщение в случай на промяна във властта, въпреки че Хуан Гуайдо вече обеща амнистия. Всичко това допринася за съществен ръст на политическите и икономически рискове, отчитат експертите на Кофас.

Опитът за промяна във властта наскоро беше подкрепен единствено от войници и лейтенанти, но не и от висши офицери. „Докато Гуайдо има широка подкрепа от населението и от много световни лидери, въоръжените сили продължават да гарантират запазването на властта на президента Мадуро", коментират специалистите от Кофас. „Няма победител тази седмица. Въпреки че Гуайдо загуби, тъй като не успя да отхвърли управляващия режим, Мадуро също не спечели, тъй като зависимостта му от въоръжените сили стана все по-известна. Краят на тази хуманитарна криза все още не се вижда", допълват още те.

Икономическата ситуация е доста напрегната. Сривът на цените на петрола и доведе до удължаване на дълбоката криза през 2014 г., имайки предвид, че горивата и другите полезни изкопаеми представляват около 93% от износа на страната. Президентът Мадуро, всъщност встъпи в длъжност през март 2013 г., малко повече от година преди цената на петрола да започне да се срива. Икономическите предизвикателства започнаха да се засилват, поставяйки на преден план боливарския икономически модел, основан на съществена намеса на държавата.

„Тъй като политическите сътресения продължават, БВП пада, инфлацията се увеличава рязко и бедността се превръща в епидемия", добавят специалистите от Кофас. През периода 2014-2018 г. икономиката регистрира натрупан спад от 61%, а инфлацията ще достигне 10 милиона процента до края на 2019 г. Според оценките на Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите, бедността сега засяга около 90% от населението, сравнено с 48% през 2014 г. Нещо повече, на фона на сриващите се хуманитарни условия в страната се наблюдава голяма миграция на венецуелци към съседни страни - повече от 2,7 милиона венецуелци, което е около 9% от населението, са избягали от страната през последните четири години.

„Санкциите, наложени от САЩ, са се задълбочили след преизбирането на Мадуро, което оказва допълнителен натиск върху вече срутеното производство на петрол", коментират експертите. В края на януари 2019 г. САЩ определя, че лица, опериращи в нефтения сектор на Венецуела, сега могат да бъдат обект на санкции. Мярката вероятно ще спре износа на петрол за тази страна, който понастоящем струва 11 милиарда долара годишно. Като се вземат предвид данните на ОПЕК, производството на суров петрол във Венецуела е намаляло до 960 000 барела на ден през март 2019 г., от 1,432,000 барела на ден през февруари 2019 г. и от най-високото ниво от 3,453,000 през декември 1997 г.

Външната намеса изглежда малко вероятна в краткосрочен план. След неотдавнашния конфликт държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че военните действия на САЩ във Венецуела са възможни само, ако е необходимо и че предпочитат мирен преход. Американската интервенция не би била лесна, тъй като Венецуела е планинска страна, която е два пъти по-голяма от Ирак, с големи градове и значителна военна сила. И все пак, Помпео казва, че Мадуро се готви да отиде в Куба, докато противникът Хуан Гуайдо се опита да поеме командването на страната, но е променил решението си след намесата на Русия. На 1 май руският външен министър Сергей Лавров отново разкритикува влиянието на САЩ върху кризата във Венецуела, като заяви, че САЩ ще претърпят „тежки последици", ако продължат да предприемат „агресивни стъпки". Междувременно според изчисленията, Китай отпуснали 60 милиарда долара на Венецуела през последното десетилетие чрез сделки с петрол за заем. От февруари 2019 г. пък има информация, че зад кулисите Пекин вече се подготвя за евентуално издигане на Гуайдо на власт.

Още по темата:

Петролът поскъпва заради санкциите на САЩ при рекорден внос на суровината в Китай

Как президентът Тръмп се опитва да манипулира петролния пазар