Снимка: Flickr

Момчил Лалев

Представете си, че заради проблеми с трафика в пиков час, някоя сутрин в работен ден закъснеете за работа с половин час. Ако в същото време още 4000 човека закъснеят за работа с половин час, това прави общо 2000 изгубени работни часа само за този ден.

Излиза, че задръстванията оказват пряко влияние върху работната продуктивност и икономическия растеж. Иначе казано, загубата на време е загуба на пари.

По данни на Агенцията за енергийна ефективност България губи над 2 млрд. лева годишно от задръстванията, докато за Европейския съюз (ЕС) тези загуби са в размер на 140 млрд. евро, или около 1,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на съюза.

Експертите в Агенцията за енергийна ефективност са изчислили, че в София и другите големи градове всеки българин в трудоспособна възраст губи около 1 час в задръстванията. Ако половината от това време не прекарваме по светофарите, а на работните си места икономиката на България ще произведе БВП поне за 1,2 млрд. лева.

Другото изражение на тази цифра е възможната индексация на заплатата на всеки един от нас. Тя би могла да нарасне с поне 5%. Към тази цифра прибавяме и ненужното гориво, което изгарят автомобилите. Загубите се оценяват над 600 млн. лева.

София попадна в топ 100 на градовете с най-големи задръствания в света

Според класацията на световна компания за навигация, столицата ни е на 24-то място в Европа, по най-тежък трафик и на 83-то в света.

Според класацията всеки ден в задръствания в града губим средно по 38 минути или 144 часа за година. Заради задръстванията времето за придвижване в столицата се удължава с близо 30%. Най-много време в задръстванията прекарваме в час пик вечер - тогава пътуването ни се удължава с цели 66%. Сутрин не е много по-добре – тогава пътуваме с 58% по-дълго.

Какви са другите негативни ефекти от задръстванията?

С близо 90 млн. лева се повишава стойността на бързообротните стоки, дистрибутирани в София, по изчисления на представители от бранша. Задръстванията оскъпяват дистрибуцията в столицата по няколко пречини. Преди всичко, заради с близо 1/3 по-големия разход за гориво. На шофорите за престой се плаща повече - ако преди година-две един шофьор е можел да извърши 10-15 доставки на ден в района на София, сега вече те са максимум 6-7. За да се превози същото количество стоки за ден, вече са нужни повече хора и коли.

Най-засегнати от задръстванията са т.нар. импулсивни стоки - чипс, снаксове, шоколадови десерти, защото те са евтини и предполагат дистрибуцията им да покрие колкото е възможно повече точки на продажба в рамките на града.

Още по-голямо е оскъпяването на обемистите и тежки стоки, каквито са бирата, безалкохолните напитки, млякото, тъй като делът на транспортните разходи в цената им е по-висок. В общата сметка на загубите, въпреки че не успяхме да стигнем до конкретна стойност би трябвало да се включат разходите за ремонти на автомобилите, тъй като карането на по-ниски предавки води до износване на съединителя.

Друг негативен ефект от задръстванията е нарастването на емисиите от изгорели газове, които влошават допълнително качеството на живот. Изследванията на въздуха в София показват, че само 12% от софиянци живеят в напълно здравословни условия. Останалите 88% са изложени на риск от белодробни заболявания заради мръсния въздух. Във въздуха на столичните кръстовища непрекъснато се регистрират превишения на азотен двуокис, въглероден двуокис, олово, въглеводороди, метан и прах. На цялата територия на града нивото на запрашаване е над пределно допустимите норми. Оловните аерозоли и оловните окиси показват най-високи концентрации в централните части на София, което се дължи на автомобилния трафик.

Според последни данни всяка година в Европа умират преждевременно 300 000 души от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Данните сочат, че продължителността на живота намалява средно с девет месеца. Увеличават се и случаите на астма при децата. Учените са установили връзка между замърсяването на въздуха и астмата. Освен здравословни аспекти проблемът има и своето финансово измерение. Замърсяването на въздуха кара хората в градовете да губят по здравословни причини поне половин работен ден годишно. Тази загуба струва на Европа приблизително 80 млрд. евро годишно.

И най-накрая това, което не може да се измери с пари, е загубата на нерви и стресът да си шофьор в град с натоварен трафик като София.

Още по темата:

Задръстванията по Околовръстното шосе вдигат на протест столични квартали

Автомобили и микробуси почти безвредни за въздуха до 2030 г., предлага Еврокомисията

Къде са най-големите задръствания в Германия