Снимка: iStock

През октомври централните банки по света до голяма степен „натиснаха бутона за пауза“ след поредица от повишения на лихвените проценти през предходния месец. Въпреки това, представители на паричната политика и анализатори посочиха, че поради упорития инфлационен натиск цикълът на затягане на паричната политика не е задължително приключил, пише „Ройтерс“.

Централната банка на Канада беше единствената сред институциите, управляващи 10-те най-търгувани валути, която повиши лихвените проценти през октомври, докато Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка, както и централните банки на Нова Зеландия и Япония, запазиха нивата им непроменени.

Централните банки на Швейцария, Австралия, Швеция, Норвегия и Великобритания не проведоха заседания, посветени на определянето на лихвените проценти.

От началото на годината централните банки от групата G10 са реализирали затягане на паричната политика с общо 350 базисни пункта чрез 14 отделни повишения, като нито една от тях не е предприела намаляване на лихвите.

„Федералният резерв, ЕЦБ и Японската централна банка оставиха лихвените си проценти без промяна“, коментира Анис Бенсайдани, икономист в BNP Paribas, отговарящ за САЩ и Япония. „Тази пауза обаче не бележи края на цикъла.“

Затишието през октомври последва натоварен септември, през който шест централни банки от G10 повишиха лихвите с общо 150 базисни пункта – най-значителното затягане в рамките на един месец от юни 2023 г. насам.

Паузата настъпи на фона на растящи цени на петрола; фючърсите върху сорта „Брент“ отбелязаха двуцифрен ръст както през септември, така и през октомври, което създава предпоставки за подновяване на инфлационния натиск.

„Паричната политика е рестриктивна, но вероятно все още не е достатъчно рестриктивна“, отбелязва Райън Суийт, главен глобален икономист в Oxford Economics, като посочва, че централните банки загатват за предстоящи нови повишения на лихвените проценти.

„Степента на бъдещото затягане ще зависи най-вече от динамиката на инфлацията. Все още обаче остават въпросите дали паричната политика е достатъчно рестриктивна и какъв допълнителен обем затягане ще бъде необходим, за да се върне инфлацията към целевото ѝ равнище.“

Относителното затишие се наблюдаваше и при нововъзникващите икономики. Две централни банки от извадката на „Ройтерс“, обхващаща 18 развиващи се икономики – тези на Филипините и Индия – повишиха лихвените проценти с общо 75 базисни пункта през октомври.

Други 10 централни банки, които проведоха заседания, запазиха основните си лихвени проценти без промяна, докато Турция възобнови цикъла на разхлабване на паричната политика след осеммесечно прекъсване, намалявайки лихвите със 100 базисни пункта.

От началото на годината досега централните банки от разглежданата група на нововъзникващите пазари са предприели затягане на политиката с общо 675 базисни пункта чрез 16 повишения, както и разхлабване с 850 базисни пункта чрез 25 понижения.