Русия най-вероятно ще се откаже да емитира еврооблигации през 2016 г., заради натиска, който упражняват официалните власти върху банките в Европа и САЩ, които биха могли да организират аукциона, прогнозира „Блумбърг", позовавайки се на свои източници в руското Министерство на финансите. Само преди седмица обаче министърът на финансите Антон Сиуланов заяви, че Русия не е затворила прозореца към „емитирането на еврооблигации".

В същото време източниците на „Блумбърг" са категорични, че в момента просто е невъзможно да се намерят големи банки, които да организират аукциона, а осигуряването на адекватно търсене на тези дългови книжа ще бъде много сложно.

Дори един от източниците посочва, че дори и относително независимата клирингова компания Euroclear може да се откаже, заради натиска на официалните власти в Западна Европа и САЩ. При това положение, Министерството на финансите в Москва ще трябва да търси други начини, за да покрие бюджетния дефицит, който през настоящата година може да достигне рекорд,съпоставим с този през 2010 година. Според някои анализатори, подобна мисия е възможна, тъй като от емисия еврооблигации Русия очаква да привлече само 3 млрд. долара, за да покрие само 10% от бюджетния си дефицит.

Бюджетен дефицит на Русия като % от БВП

Сега закърпването на дупката в бюджета може да стане само със заем от вътрешния пазар, а също и чрез свежи приходи от приватизация. По този повод „Блумбърг" припомня няколко нови идеи на финансовия министър, който каза преди време, че интересът към приватизацията е нараснал и Русия може да получи 1,5 трлн. рубли (около 19,786 млрд. евро) от приватизационни сделки през 2016 и 2017 г. През януари пък той посочи сумата от 1 трлн. рубли от раздържавяване на дялове на "Роснефт", "Башнефт" и на първо място "АЛРОСА" (добивната компания за диаманти). „Възможно е да се предложи за продажба и дял от Външнотърговската банка на Русия", отговори Сиуланов на въпрос  каква сума очаква Русия от приватизацията през 2016 и 2017 г. и от какви активи.

През февруари Министерството на финансите обяви, че очаква 490 млрд. рубли само от приватизацията на 19,5% от "Роснефт".

Неотдавна в интервю за ТАСС заместник-министърът на финансите Максим Орешкин по косвен начин обяви, че Русия не се е отказала от дълговия пазар, като каза, че интересът към евентуална емисия еврооблигации от чуждестранни инвеститори се запазва, но „трябва да се добави и нарасналият интерес от страна на руските банки".

Вътрешният държавен дълг на Русия през март се е увеличил със 107,6 млрд. рубли (+1,9%) до 5, 676 трлн. рубли, обяви Министерството на финансите. През януари и февруари дългът е бил намален с 4,3 млрд. рубли спрямо 1 януари 2016 г., когато е бил 5,573 трлн. рубли.

Алтернативните възможности

Източниците на „Блумбърг" съобщават, че руското правителство разглежда различни варианти, за да избегне санкциите от Европа и САЩ. Вече се обсъжда възможност да се емитират облигации в швейцарски франкове и японски йени, но и при този сценарий остава основният проблем - да се намерят достатъчен брой участници, които да участват в аукциона за емитиране на руски дългови книжа.

Допуска се и вариант, при който отношенията между Русия и САЩ и ЕС ще се затоплят скоро и още през есента отново да бъде поставен за обсъждане въпросът с емитирането на еврооблигации, но експертите определят този сценарий като малко вероятен.

Наистина и Западът употреби много дипломатически усилия, а и претърпя финансови загуби, за да изолира Русия, но е малко вероятно в близко бъдеще да се очаква сериозно подобрение в геополитическата ситуация.