Снимка: iStock

САЩ и Иран отново си размениха военни удари, с което крехкото примирие между двете страни се оказа под най-сериозен натиск досега. Ескалацията засилва опасенията, че дипломатическият прозорец за трайно споразумение може бързо да се затвори.

Американското Централно командване съобщи, че през нощта са били ударени около 90 цели в Иран. Това е втори пореден ден на американски удари, след като ден по-рано бяха атакувани над 80 обекта. Вашингтон твърди, че операцията цели да отслаби способността на Иран да заплашва търговското корабоплаване през Ормузкия проток.

Иран съобщи за удари в района на атомна електроцентрала и по два железопътни моста, свързващи столицата Техеран с град Машхад. Там се провеждат погребалните церемонии за бившия върховен лидер Али Хаменей, убит в първия ден на конфликта в края на февруари.

Техеран отговори с атаки срещу американски бази и съюзници в Персийския залив. Ирански медии съобщиха за удари по обекти в Бахрейн, Кувейт и Катар. Йордания е прехванала осем ракети, изстреляни от Иран, а Кувейт съобщи, че е свалил три балистични ракети, една крилата ракета и десет дрона, навлезли във въздушното му пространство.

Президентът Доналд Тръмп засили тона, заявявайки, че при всеки удар срещу САЩ Вашингтон ще отвръща многократно по-силно. В същото време той не даде ясен отговор дали двете страни се връщат към пълномащабна война, но подчерта, че САЩ разполагат с много начини да надделеят бързо.

Последната размяна на удари идва около три седмици след подписването на временно споразумение между САЩ и Иран. То трябваше да даде 60-дневен период за преговори по най-спорните теми - управлението на Ормузкия проток, освобождаването на замразени ирански средства и по-късно ядрената програма на страната.

Преговорите обаче са временно спрени заради седмичните погребални церемонии в Иран. До момента няма съществен напредък по нито един от основните въпроси.

Най-важната точка остава Ормузкият проток. През този тесен морски коридор преминава значителна част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Иран настоява, че има право да контролира движението през него, докато САЩ искат свободно корабоплаване без ирански ограничения.

Движението през протока почти спря в четвъртък, след като корабособственици и търговци започнаха да преоценяват риска за доставките от Близкия изток. Наблюдаваните плавания се насочват основно по маршрут, одобрен от Иран, докато подкрепяният от САЩ коридор край Оман остава почти празен.

Това е тревожен сигнал за енергийните пазари. Ако трафикът през Ормуз бъде трайно ограничен, ефектът ще се усети далеч извън региона - през цените на петрола, транспорта, инфлацията и разходите на домакинствата.

САЩ вече отмениха облекчението, което позволяваше нови продажби на ирански петрол. Това беше едно от условията на временното споразумение и основен икономически стимул за Техеран да остане в преговорите. Отмяната му показва, че Вашингтон се връща към по-твърд натиск.

Пазарите реагираха нервно. Петролът поскъпна рязко след първата вълна от удари, преди да се стабилизира около 77 долара за барел за сорта Брент. Цените остават силно чувствителни към всяка новина от Персийския залив, защото рискът вече не е само геополитически, а пряко свързан с физическото движение на енергийни доставки.

Катар също е въвлечен по-дълбоко в кризата. Страната временно забавя усилията си за бързо възстановяване на производството в най-големия в света комплекс за втечнен природен газ, след като неин танкер беше атакуван в района на Ормузкия проток. Това е особено чувствително, защото Катар е ключов доставчик на втечнен газ и едновременно с това важен дипломатически посредник.

Военната ескалация поставя под съмнение и ролята на регионалните посредници. Катар, Оман и Турция водят разговори с иранската страна, но всяка нова атака намалява доверието и прави политическото решение по-трудно.

Иран от своя страна предупреждава, че всяка американска намеса в определянето на маршрутите през Ормуз може да провали постепенното отваряне на протока. Това превръща корабоплаването не просто в логистичен въпрос, а в централен инструмент за натиск в конфликта.

Основният риск вече е спирала от ответни действия. Нито Вашингтон, нито Техеран официално заявяват, че искат пълна война, но всяка следваща атака увеличава вероятността от грешка, по-тежък удар или намеса на повече регионални играчи.

Засега конфликтът остава в сивата зона между примирие и война. Дипломацията формално не е прекъсната, но на практика е изместена от военни удари, заплахи и борба за контрол върху най-важния енергиен коридор в света.

Следващите дни ще покажат дали последната ескалация ще бъде последвана от ново крехко примирие, или Ормузкият проток отново ще се превърне в искрата за по-широк конфликт в Близкия изток.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.