Последното посещение на президента на САЩ Барак Обама в Аляска помогна за привличане на вниманието към климатичните промени и опасностите за националната сигурност, които могат да произлязат от затоплянето на арктическия регион.

Предполага се, че на дъното под арктическите води се намират стотици милиарди барели петрол и газ, пише Дейвид Акс в Reuters.

Доколкото Арктика става все по-достъпна, поради което и по-ценна, арктическите държави – всяка сама за себе си и в някои случаи с припокриващи се териториални претенции – се подготвят за сериозна надпревара.

САЩ и Русия са геополитически съперници и неспокойни съседи в региона. Все повече и повече руски и американски военни съоръжения, бази, кораби и подводници се разполагат над или под водите на ледовития океан.

Но Вашингтон и Москва подхождат съвсем различно към изграждането на опорните точки в региона. Кремъл има предимството на по-дългата брегова ивица, докато Пентагонът доминира под водата.

Въпреки че и Русия, и САЩ обучават пехотни арктически войски, Вашингтон също така изгражда северни ударни сили с високотехнологични невидими за противниковите радари самолети.

Тези различия се коренят във военните политики и приоритети с десетилетия назад. Москва избра да инвестира в ледоразбивачи за работа по обширната си арктическа граница, докато Вашингтон харчи пари за подводници и бойни самолети, които могат да се използват и извън полярните райони.

Докато Обама беше в Аляска, Белият дом обяви, че администрацията ще започне да строи повече и по-добри ледоразбивачи.

След десетилетия пренебрежение американската брегова охрана, на чието подчинение са ледоразбивачите, притежава само три от огромните, прорязващи леда кораби, а американски компании имат още два.

Тези пет кораба трябва да разделят времето си между водите край Северния и Южния полюси, прокарвайки трасета през океанските ледове, така че и други кораби да могат да преминават спокойно.

Но дори и след прибавянето на още няколко ледоразбивача Вашингтон все още ще бъде далеч зад Москва в тази категория арктическо въоръжение. Руското правителство има 22 ледоразбивача; руската промишленост притежава други 19. Русия има още 11 ледоразбивача, намиращи се в процес или на изграждане или на планиране.

Ако бъдем честни, руското арктическо крайбрежие е с хиляди километри по-дълго от американското. На теория руските ледоразбивачи са разпръснати в много по-широк район по време на рутинни, мирновременни операции. Във военно време Кремъл би могъл бързо да концентрира ледоразбивачите си, които могат да прокарват проходи за руските бойни кораби далеч по-бързо, отколкото Пентагонът може да направи това за своите сили.

Но арктическата стратегия на САЩ зависи по-малко от надводните кораби, отколкото руската. Вместо това американските военни залагат на подводници за оказване на влияние в далечния север.

Американският флот има на разположение 41 атакуващи подводници с ядрени реактори, разполагащи с оборудване да плуват под и да пробиват арктическия лед. Руските атакуващи подводници за полярни условия са само 25.

На фона на икономическата нестабилност, Кремъл се затруднява да финансира последователни военноморски мисии. В същото време, на всеки две години, американският флот изпраща двойка атакуващи подводници в Полярния кръг за обучение. Във времето между тези полярни мисии, подводниците от клас Seawolf, които са базирани в щата Вашингтон, плуват през Беринговия проток и под ледената шапка, преминавайки през върха на света и пътувайки от Тихия океан до Атлантика и обратно.

Те са създадени специално за арктически операции. Съдовете имат сонар за сканиране на ледовете и оборудване, което им помага да си пробиват път през ледената обвивка и да достигат повърхността дори при екстремни обстоятелства.

На леда двете страни са почти с еднакви сили. Американската армия ръководи три бойни бригади в Аляска, всяка с личен състав от 3000 войници. Едната е парашутна, втората е въоръжена с бронирани машини Stryker, третата е разузнавателна. Парашутистите редовно изпълняват скокове на арктическия лед.

Арктическото командване на руската армия е по-малко. То контролира само две бригади с бронирани машини. Но бойни части извън това командване редовно се отправят на север за обучение, особено парашутисти и транспортни самолети, които ги пренасят.

При едно арктическо учение през март бяха включени 80 000 войници, моряци и летци плюс над 200 самолета. На официално разпространена снимка от маневрите се вижда транспортен самолет Ан-72 и облечени в бяло пехотинци на издълбана в снега писта.

Русия е доказала, че може да патрулира във въздушното пространство над Арктика. Американските ВВС обаче имат предимство на север. Освен транспортните С-17 и С-130, американската бойна авиация поддържа в Аляска радарни самолети Е-3 и три бойни ескадрили – две с по 20 високотехнологични изтребители стелт F-22 и една с 18 машини F-16. Последните тестове показват, че и F-35 могат да летят при арктически условия.

В един вид буквално студена война руските сили ще продължат да имат превес на повърхността на арктическия океан, докато американските военни предпочитат да са на ръба под и над леда. Междувременно и двете страни обучават хиляди свои пехотинци за арктически операции – просто в случай че студената война се превърне в гореща в разтапящия се полярен лед./www.darikfinance.bg