Поредната стена в Европа - за да спре бежанския поток, Унгария ще издига ограда по границата си със Сърбия. Това не е решение, коментира Роберт Шварц за Deutsche Welle и апелира да съборим всички стени. Включително и тези в главите ни.

Страданията и войните по света стават все повече, а кадрите, които показват бежанци, устремили се към Европа, са междувременно неизменна част от медийното ни ежедневие. Десетки хиляди хора от Африка и Близкия Изток, от Азия и Европа (от нейната южна и източна периферия) напускат родните си страни. Те бягат от разрушенията и смъртта, от бедността и политическите преследвания. А какво прави богата и мирна Европа? - Барикадира се. Защото очевидно е неспособна да намери политическо решение на този проблем.

Стените не са решение

Да, трябва да признаем, че тази задача не е никак лесна. Издигането на прегради обаче не може да бъде решение. Собствената ни история го е доказала по един пределно категоричен начин. Знае го самият Европейски съюз, знаят го също и отделните му страни-членки. Въпреки това расте броят на издиганите стени и огради, с които Европа буквално се зазижда. Първо Испания се опита да спре бежанския поток от Африка със зловеща ограда. Подобни заграждения бяха издигнати междувременно и на гръцко-турската и българо-турската граници. Ще се появат и още стени - например тази, която Унгария ще строи по границата си със Сърбия.

Унгарската ограда предизвика огромно възмущение, в което обаче има и немалка доза лицемерие. Разширяването на ЕС на юг, изток и югоизток още от самото начало беше придружено от мерки за осигуряване на външните граници на Общността. Новите страни-членки бяха приети в ЕС едва след като подсигуриха в достатъчна степен границите си. Големи европейски концерни като EADS спечелиха милиарди от възложените им поръчки за оборудване на източните граници на ЕС с модерна техника. А европейската Агенция за защита на границите "Фронтекс" отдавна е издигнала невидима стена в Средиземно море. Накратко: Европа е крепост, и то не само заради бодливата тел и бетона по границите ѝ.

Роберт Шварц

Работата е там, че видимите и невидими стени не са в състояние да спрат бежанците по пътя им към мечтаната сигурност. Точно обратното: мрачните статистики показват, че тези съоръжения само увеличават броя на убитите и ранените. А броят на онези, които успяват да ги преодолеят, расте пропорционално на общия брой на бежанците. И въпреки че сме наясно с това, упорито продължаваме да браним нашата европейска крепост. Надзираваме, възлагаме на други да надзирават и биваме надзиравани - само и само да опазим благосъстоянието си. Страни, които са на светлинни години от стандартите за демокрация и правова държавност, получават от нас статута "сигурни страни", защото това лишава гражданите им от правото на политическо убежище в богата Европа. И паралелно с всичко това издигаме нови и нови стени.

Бежанците не са страшни - страшно е това, от което бягат

В същото време отдавна се знае, че всички тези мерки не постигат желания резултат. И е време да се намерят отговорни европейски политици, които не само да назовават проблемите, но и целенасочено да търсят ефективни и хуманни решения. Не можем повече да си затваряме очите пред нарушения на такива основни човешки права, каквито са правото на убежище и на достоен живот в свобода и сигурност. Бежанците не са някакво страшилище. Страшни са причините, пораждащи миграцията. Именно с тях трябва да се борим. И трябва да съборим всички стени - включително и тези в главите ни.

Вече има пръв повод за надежда: след последните инциденти с хиляди удавени в Средиземно море, ЕК изглежда е готова да внесе промени в европейската политика за бежанците. Всички досегашни опити се проваляха заради егоизма на отделни страни-членки. Сега ЕС има шанс да покаже, че взима насериозно идеята за Европа като ценностна общност.