Снимка: iStock

Масовите протести във Франция, прераснали в насилие и сблъсъци с полицията, поставиха под нов натиск финансовите пазари в Европа и отново насочиха вниманието към нарастващите държавни дългове. Доходността по френските държавни облигации се повиши рязко, еврото отслабна, а инвеститорите започнаха да оценяват риска политическата нестабилност да затрудни допълнително усилията на Париж да овладее бюджетния дефицит.

Напрежението се изостри през уикенда, когато демонстрациите срещу поскъпването на живота, проблемите в образованието и планираните бюджетни ограничения доведоха до безредици в Париж, Марсилия, Лион и други градове. Според информацията на френските власти само в събота са били извършени около 2400 ареста, а близо 1000 полицаи и жандармеристи са пострадали.

Първоначално протестите започнаха сред ученици и преподаватели заради недостига на учители, претоварените класни стаи и недостатъчните инвестиции в училищната инфраструктура. Постепенно към тях се присъединиха и граждани, недоволни от високите цени на горивата, инфлацията и влошаващото се качество на публичните услуги.

Френското правителство реагира с допълнителни мерки за сигурност, включително вечерен час в отделни райони. Премиерът Себастиен Льокорню се оказа под засилен политически натиск, докато президентът Еманюел Макрон отказа да приеме предложената оставка на вътрешния министър Лоран Нюнес.

За финансовите пазари обаче проблемът далеч не се изчерпва с уличните протести. Основният риск е, че политическата нестабилност може да направи практически невъзможно намаляването на бюджетните разходи в момент, когато Франция вече е изправена пред сериозен дългов проблем.

Френският държавен дълг достига приблизително 119% от брутния вътрешен продукт, а бюджетният дефицит се очаква да бъде около 5,4% от БВП през 2026 г. Това е значително над европейския праг от 3%, заложен във фискалните правила на Европейския съюз.

Правителството се стреми да намали дефицита до около 5% през 2027 г., но подобна консолидация изисква ограничения на разходите или увеличаване на приходите. Именно тези мерки срещат все по-силна обществена съпротива.

Реакцията на облигационния пазар беше незабавна. В понеделник доходността по 10-годишните френски държавни облигации достигна приблизително 4,93%, след като се повиши с около 14 базисни пункта за деня. За сравнение, доходността по германските книжа със същия матуритет беше около 3,45%.

Разликата между двете доходности се разшири до приблизително 147 базисни пункта. Този показател е сред основните измерители на риска, който инвеститорите свързват с френските държавни финанси спрямо германските.

Още по-показателно е, че Франция вече плаща по-висока доходност по 10-годишните си облигации от Италия - държава, която дълго време се възприемаше като един от по-рисковите големи емитенти в еврозоната.

Повишаването на доходността означава спад в цените на вече емитираните облигации и по-скъпо финансиране при бъдещо поемане или рефинансиране на държавен дълг. При толкова голяма задлъжнялост дори сравнително малка промяна в лихвените проценти може постепенно да увеличи значително бюджетните разходи за обслужване на задълженията.

Проблемът се задълбочава от факта, че голяма част от съществуващия дълг е емитирана през периоди на много по-ниски лихви. Когато тези облигации достигнат падеж, правителството трябва да ги замени с нови, които вече носят значително по-висока доходност.

Така Франция попада в трудна зависимост. За да намали дефицита, трябва да ограничи разходите, но тези ограничения засилват общественото недоволство. Ако отложи реформите, инвеститорите могат да поискат още по-висока доходност, което допълнително увеличава разходите по дълга.

Напрежението се пренесе и върху останалите европейски пазари. Доходността по италианските 10-годишни облигации се повиши до около 4,57%, а испанските книжа също отчетоха поскъпване на финансирането. Европейските фондови индекси се понижиха, като натискът беше особено осезаем при банковите акции.

Еврото също отслабна спрямо долара, движейки се около 1,12 долара, тъй като инвеститорите започнаха да отчитат по-високия политически риск в една от най-големите икономики на еврозоната.

Според анализатори на Capital Economics по-сериозна фискална криза във Франция би могла да доведе до по-високи разходи за финансиране и по-слаб икономически растеж и в останалата част от валутния съюз. Подобен сценарий би поставил Европейската централна банка пред труден избор между необходимостта да поддържа ценовата стабилност и риска от фрагментация на облигационните пазари.

Ситуацията напомня за част от проблемите по време на европейската дългова криза след 2010 г., макар днешната институционална рамка на еврозоната да е различна. Основното притеснение е, че държавните задължения са значително по-високи, а структурните разходи за отбрана, социални системи и обслужване на дълга продължават да нарастват.

Интересното е, че Франция далеч не е единствената голяма икономика, изправена пред подобна дилема.

Съединените щати също имат сериозен бюджетен проблем. Американският федерален дефицит за фискалната 2026 г. достига приблизително 1,99 трилиона долара, или около 6,2% от БВП, според цитираните оценки на Бюджетната служба на Конгреса.

Публично държаният федерален дълг вече е около 100% от американския БВП. Това означава, че Вашингтон също трябва да финансира огромни бюджетни разходи в среда на високи лихвени проценти.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна около 5,15% в понеделник, а при 30-годишните книжа през последните седмици бяха отчетени равнища, невиждани от повече от две десетилетия.

Разликата между двете икономики обаче остава съществена. САЩ продължават да отчитат значително по-силен икономически растеж, подкрепен от инвестициите в технологии и изкуствен интелект. Американската икономика нарасна с 2,2% през второто тримесечие, докато прогнозите за Франция сочат растеж от едва около 0,5% за цялата година.

Това е особено важно при оценката на държавната задлъжнялост. Самият размер на дълга не е достатъчен, за да се определи дали една икономика е изправена пред непосредствена криза. От значение са темповете на растеж, лихвените разходи, структурата на задълженията и способността на държавата да увеличава приходите си.

Високият икономически растеж позволява дългът да бъде по-лесно обслужван, докато стагнацията прави дори умерените бюджетни ограничения политически болезнени.

Франция в момента се сблъсква именно с този проблем. Икономическият растеж остава слаб, инфлацията продължава да натоварва домакинствата, а общественото недоволство ограничава възможностите за фискални реформи.

Показателно е, че инфлацията във Франция достига около 3,4% на годишна база през септември, докато в САЩ тя е приблизително 3,7%. Въпреки близките темпове на поскъпване американската икономика разполага със значително по-силен растеж, който засега смекчава част от социалния и бюджетния натиск.

И в двете държави обаче нараства усещането, че икономическите показатели не отразяват напълно финансовото положение на обикновените домакинства. Високите цени на жилищата, енергията и услугите, както и несигурността около работните места, създават все по-силно напрежение.

Допълнителен фактор е навлизането на изкуствения интелект. Огромните инвестиции в технологията подкрепят американския растеж, но едновременно с това пораждат опасения за бъдещето на заетостта. Това означава, че дори икономики с относително добри показатели могат да се сблъскат със социално недоволство, ако ползите от растежа не се разпределят достатъчно широко.

За инвеститорите събитията във Франция представляват предупреждение, че държавният дълг постепенно се превръща в един от основните източници на пазарен риск.

Дълго време ниските лихви позволяваха на правителствата да увеличават разходите, без това да води до непосредствено сериозно нарастване на цената на финансирането. Днес ситуацията е различна. Инвеститорите вече изискват по-висока доходност, а политическата цена на бюджетните ограничения продължава да расте.

Така въпросът не е единствено дали Франция ще успее да овладее настоящите протести. Много по-важно е дали страната ще успее да възстанови доверието на облигационните инвеститори, без да предизвика още по-силно обществено недоволство.

Предстоящите бюджетни решения и оценките на кредитните агенции ще бъдат ключови за развитието на ситуацията. Moody's трябва да преразгледа кредитния рейтинг на Франция на 23 октомври, като перспективата вече е отрицателна.

Ако пазарният натиск продължи, Франция може да се превърне в поредния пример за това колко бързо фискалните проблеми преминават от държавните бюджети към финансовите пазари.

И докато вниманието в момента е насочено към Париж, сходните тенденции при американския дълг показват, че проблемът далеч не е ограничен до Европа.

В среда на високи лихви, растящи държавни разходи и все по-силна политическа поляризация дори най-големите икономики не могат безкрайно да разчитат на евтино финансиране.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.