Снимка: iStock

Безредици във Франция, протести в Италия и нарастващо обществено напрежение в други европейски държави поставят правителствата пред все по-труден избор. Как да овладеят бюджетните дефицити, когато избирателите настояват за по-високи доходи и повече публични разходи?

Европа отново се сблъсква с проблем, който дълго време успяваше да отлага чрез по-високи държавни разходи, социални компенсации и увеличаване на публичния дълг. Разликата е, че този път финансовото пространство за подобни решения е значително по-ограничено. Насилието, обхванало Франция през последните дни, е най-видимият симптом на напрежение, което постепенно се разпространява и в други европейски държави. Зад протестите срещу високите разходи за живот стои по-дълбок икономически проблем: доходите на значителна част от населението не успяват да отговорят на натрупаното поскъпване, докато правителствата все по-трудно могат да финансират обещанията си.

През изминалия уикенд демонстрациите във Франция прераснаха в масови безредици, придружени от палежи, разграбване на магазини и нападения срещу обществени сгради. Според информация на Bloomberg протестите са събрали над половин милион души, а около 1500 търговци са понесли щети. Приблизително 20 супермаркета на Carrefour са били разграбени. Ръководителят на компанията Александър Бомпар оценява общите разходи за възстановяване на щетите на стотици милиони евро. Президентът Еманюел Макрон обеща твърди действия срещу извършителите на насилие, но политическата реакция не променя икономическите причини за недоволството.

Френската криза придобива особено значение заради състоянието на публичните финанси. Правителството обсъжда бюджет за 2027 г., предвиждащ мерки за ограничаване на дефицита на стойност около 43 млрд. евро. Подобна консолидация би била трудна дори при стабилна политическа среда. Когато обаче обществото настоява за по-високи заплати, по-достъпни услуги и защита от поскъпването, всяко съкращаване на разходите рискува да засили протестите. Отстъплението от бюджетните цели, от своя страна, може да увеличи съмненията на инвеститорите относно устойчивостта на държавния дълг.

Финансовите пазари вече реагират. В понеделник разликата между доходността по десетгодишните френски и германски държавни облигации се разшири със седем базисни пункта до 145 пункта. Това означава, че инвеститорите изискват приблизително 1.45 процентни пункта допълнителна годишна доходност, за да държат френски вместо германски облигации със сходен матуритет. Еврото поевтиня с до 0.5%, а френският индекс CAC 40 загуби 1.2% при спад от 0.6% за общоевропейския Stoxx 600.

Тези движения са важни не толкова с непосредствения си размер, колкото с механизма, който разкриват. Политическата нестабилност увеличава изискваната рискова премия. По-високата доходност оскъпява финансирането на държавата, което допълнително затруднява бюджетната консолидация. Ако правителството отговори с нови ограничения, общественото напрежение може да се засили. Получава се неблагоприятна обратна връзка между политиката, икономиката и финансовите пазари.

Франция далеч не е единственият пример. В Милано демонстрациите също прераснаха в сблъсъци с полицията и разграбване на търговски обекти. Протести имаше в Белгия и Португалия, а в Испания се подготвят стачни действия заради жилищните разходи и заплатите. Общият проблем не е еднакъв във всички държави, но икономическата основа е сходна. Разходите за жилища, енергия и основни услуги поглъщат все по-голяма част от доходите на домакинствата, докато слабият икономически растеж ограничава възможностите за трайно повишаване на жизнения стандарт.

Тук трябва да се направи важно разграничение. Намаляването на инфлацията не означава връщане на старите цени. Дори когато годишният темп на поскъпване се забавя, натрупаното увеличение през предходните години остава. За домакинствата, чиито доходи не са нараснали достатъчно, статистическото успокояване на инфлацията не води автоматично до подобряване на покупателната способност. Това обяснява защо социалното недоволство може да продължи и след отминаването на най-силния инфлационен натиск.

Към проблема се добавя и политическият календар. През 2027 г. предстоят избори в редица европейски държави, включително президентски избори във Франция. Предизборната конкуренция обикновено увеличава натиска за нови обещания, докато финансовите пазари настояват за обратното: предвидими бюджети и контрол върху задлъжнялостта. Колкото по-фрагментирана е политическата система, толкова по-трудно става приемането на непопулярни, но необходими фискални решения.

Рискът за Европа обаче не бива да се преувеличава. Уличните протести сами по себе си не означават финансова криза. Европейските икономики разполагат с развити институции, дълбоки капиталови пазари и механизми за финансова стабилност. Истинската опасност възниква, ако социалното напрежение трайно блокира способността на правителствата да управляват бюджетите си, а инвеститорите започнат да изискват все по-висока компенсация за политическата несигурност.

За Европейската централна банка подобна среда също създава усложнения. От една страна, слабият растеж и по-скъпото финансиране могат да увеличат необходимостта от по-благоприятни парични условия. От друга, нови ценови сътресения при енергията или трайно високите инфлационни очаквания биха ограничили свободата за понижаване на лихвите. ЕЦБ не може да реши чрез паричната политика структурните проблеми на производителността, жилищното предлагане и публичните финанси.

За инвеститорите най-важният показател през следващите месеци вероятно няма да бъде броят на протестиращите, а поведението на европейските държавни облигации. Ако разликите в доходността продължат да се разширяват, това би било сигнал, че политическото напрежение започва да се превръща в по-висока цена на капитала. Под натиск могат да попаднат банките с големи портфейли от държавни облигации, компаниите, зависими от вътрешното потребление, и предприятията, чиито приходи зависят от публични поръчки.

Европа е изправена пред противоречие, което няма бързо решение. Обществото очаква по-висок жизнен стандарт, но икономиката не създава достатъчно бързо необходимите допълнителни доходи. Правителствата трябва да ограничават дефицитите, но всяко ограничение има политическа цена. А финансовите пазари, които дълго време приемаха високата задлъжнялост при ниски лихви, вече са значително по-чувствителни към съмненията относно бюджетната дисциплина.

Френските безредици може да бъдат овладени сравнително бързо. Много по-трудно ще бъде преодолян икономическият дисбаланс, който стои зад тях. Именно той превръща случващото се от национална политическа криза в предупреждение за цяла Европа.

Материалът е аналитичен и не представлява инвестиционна препоръка.