Повратните моменти в икономическата история са малко и на голямо разстояние един от друг. Един решителен управник може да успее да побутне икономиката по малко по- различен курс. Но много малко променят формата на кривата, камо ли да я огънат в нова посока. Моменти на епохално оформяне възникват едва на всеки половин век: замислете се как американският президент Франклин Д. Рузвелт изтръгна страната от рецесията през 1930- те или как 50 години по- късно премиерът на Великобритания, Маргарет Тачър, и американският президент Роналд Рейгън поставиха под контрол инфлацията, коментира Бул Тренд Трейдър.
Шиндзо Абе, министър- председателят на Япония, има възможността да се присъедини към тази елитна група. Пазарната реакция на пристигането му на власт беше еуфорична. Самото очакване на „абеномиката”- която обещава неограничена парична експанзия, докато Япония не се отърве от дефлационното вцепенение, накара цените на акциите да стигнат до небето. От 2012 до сега Nikkei 225 удвои стойността си, а доларът поскъпна с 50% спрямо йената.
Подобни пазарни движения са отличителен белег за смяна в режима от типа „веднъж в живота”, каквато се очаква да бъде и абеномиката. Присъдата на икономиката обаче все още не е толкова категорична. През първата година на управлението на г-н Абе инфлационният растеж се реставрира донякъде, но впоследствие намаля след увеличението на данъка върху потреблението през април 2014. След това зараждащите се пламъци на възстановяването на цените в Япония бяха изгасени от световната дефлация миналата есен.
Все още е твърде рано да се издаде присъда. Нито Рузвелт, нито Рейгън бяха сигурни в успеха си в продължение на години. Освен това абеномиката се опитва да изкорени дефлационно мислене с 20- годишна история. Председателят на ЯЦБ, Харухико Курода, дори се позова на историята на Питър Пан, за да почертае становището си. Както момчето, което лети, само когато повярва, че може, икономиките биват движени от това, което хората вярват, че ще се случи. Японските потребители и предприятия взимат решения относно изразходването на стотици трилиони йени. Ако те бъдат накарани да очакват инфлация от 2%, то тогава работата по стимулирането до голяма степен е свършена. Валута, която постепенно губи стойността си е валута, която е по- лесна за харчене.
За съжаление японската история предоставя множество случаи на противното. След спукването на финансовия балон през 1989 винаги, когато Япония е на път да повярва в самоподдържащия се растеж, нейните надежди биват попарени. Особено през 1997, когато обещаващото възстановяване бива дерайлирано от повишението на данъка върху потреблението. Но още по- лошото е, че за дълги периоди изглежда сякаш самата централна банка е на страната на ниската инфлация. Политиката често бива затягана въпреки несъществуващия ценови натиск. Изглежда ЯЦБ е по- склонна да се бори с балони- фантоми и да се стреми да „нормализира” лихвите.
