Ново изследване показва, че след газовата криза от 2009 г. Европа е по-добре подготвена да се справя с подобни ситуации. Единствено България не би се справила с намирането на алтернативни доставчици на гориво при кратко прекъсване на доставките. Обобщението е направено в доклад на Института за енергийна икономика към Университета в Кьолн, цитиран от вестник „Преса".

В документа се посочва, че след зимата на 2009 г., когато част от Европа остана на студено заради спор между Украйна и Русия, сигурността на доставките се е увеличила. И за това са допринесли няколко фактора. Първо, търсенето в Европа се оказва по-ниско от прогнозираното през последните пет години. Затова съществуващата инфраструктура успя да посрещне потребление със 100 - 200 милиарда кубически метра над настоящото. Освен това има допълнителни капацитети в случай на извънредна ситуация.

На второ място се е подобрил достъпът до алтернативни източници на газ. Това включва както доставките от Русия (например от газопровода „Северен поток"), така и от втечнен природен газ (LNG) и резерви. Това компенсира спадът в производството на газ в рамките на ЕС.

На трето място, газопреносният капацитет се е увеличил в периода 2009 г.-2014 г. По-добрите трансгранични връзки позволяват значителни количества газ да бъдат доставяни на Европа в случай на криза. По-добрата инфраструктура позволява по-голяма диверсификация в рамките на вътрешния енергиен пазар на ЕС.

Четвърто, след събитията от 2009 г. Европа въведе и прилага по-сериозни регулации относно сигурността на доставките.

Зависимостта от транзита през Украйна е ограничена. Единствено България от всички 28 страни членки не би била в състояние да намери други източници на газ при краткото прекъсване на доставките.

Макар до голяма степен ЕС все още да е зависим от руски газ, Съюзът е намалил зависимостта от доставки през Украйна. Между 2005 и 2014 г. транзитът през Киев е намалял от 121 на 57 милиарда кубически метра годишно. Делът на руски газ, доставян през Украйна, е намалял от 80% през 2005 на 50% през 2013 и 30% през 2014 г.

Силно зависимите от украинския транзит държави са малки газови пазари с годишно потребление под 10 милиарда куб. метра годишно - България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия. Словения и Гърция не са чак толкова зависими, но пък биха имали трудности да намерят алтернативни доставки при кризисна ситуация, отбелязват авторите на доклада.