Ново изследване показва, че след газовата криза от 2009 г. Европа е по-добре подготвена да се справя с подобни ситуации. Единствено България не би се справила с намирането на алтернативни доставчици на гориво при кратко прекъсване на доставките. Обобщението е направено в доклад на Института за енергийна икономика към Университета в Кьолн, цитиран от вестник „Преса".
В документа се посочва, че след зимата на 2009 г., когато част от Европа остана на студено заради спор между Украйна и Русия, сигурността на доставките се е увеличила. И за това са допринесли няколко фактора. Първо, търсенето в Европа се оказва по-ниско от прогнозираното през последните пет години. Затова съществуващата инфраструктура успя да посрещне потребление със 100 - 200 милиарда кубически метра над настоящото. Освен това има допълнителни капацитети в случай на извънредна ситуация.
На второ място се е подобрил достъпът до алтернативни източници на газ. Това включва както доставките от Русия (например от газопровода „Северен поток"), така и от втечнен природен газ (LNG) и резерви. Това компенсира спадът в производството на газ в рамките на ЕС.
На трето място, газопреносният капацитет се е увеличил в периода 2009 г.-2014 г. По-добрите трансгранични връзки позволяват значителни количества газ да бъдат доставяни на Европа в случай на криза. По-добрата инфраструктура позволява по-голяма диверсификация в рамките на вътрешния енергиен пазар на ЕС.
Четвърто, след събитията от 2009 г. Европа въведе и прилага по-сериозни регулации относно сигурността на доставките.
Зависимостта от транзита през Украйна е ограничена. Единствено България от всички 28 страни членки не би била в състояние да намери други източници на газ при краткото прекъсване на доставките.
Макар до голяма степен ЕС все още да е зависим от руски газ, Съюзът е намалил зависимостта от доставки през Украйна. Между 2005 и 2014 г. транзитът през Киев е намалял от 121 на 57 милиарда кубически метра годишно. Делът на руски газ, доставян през Украйна, е намалял от 80% през 2005 на 50% през 2013 и 30% през 2014 г.
Силно зависимите от украинския транзит държави са малки газови пазари с годишно потребление под 10 милиарда куб. метра годишно - България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия. Словения и Гърция не са чак толкова зависими, но пък биха имали трудности да намерят алтернативни доставки при кризисна ситуация, отбелязват авторите на доклада.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.08 | ▲0.32% |
USDJPY | 152.97 | ▼0.11% |
GBPUSD | 1.25 | ▲0.07% |
USDCHF | 0.91 | ▼0.52% |
USDCAD | 1.37 | ▲0.15% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 38 826.60 | ▲0.56% |
S&P 500 | 5 153.12 | ▲0.91% |
Nasdaq 100 | 17 992.50 | ▲1.35% |
DAX 30 | 18 179.00 | ▲0.47% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 64 020.90 | ▲0.18% |
Ethereum | 3 118.47 | ▲0.03% |
Ripple | 0.53 | ▼0.06% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 77.99 | ▼1.53% |
Петрол - брент | 82.83 | ▼1.03% |
Злато | 2 301.85 | ▼0.08% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 606.00 | ▲3.20% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 108.76 | ▲0.49% |
Germany Bund 10 Year | 131.12 | ▲0.36% |
UK Long Gilt Future | 97.12 | ▲0.73% |