Ново изследване показва, че след газовата криза от 2009 г. Европа е по-добре подготвена да се справя с подобни ситуации. Единствено България не би се справила с намирането на алтернативни доставчици на гориво при кратко прекъсване на доставките. Обобщението е направено в доклад на Института за енергийна икономика към Университета в Кьолн, цитиран от вестник „Преса".
В документа се посочва, че след зимата на 2009 г., когато част от Европа остана на студено заради спор между Украйна и Русия, сигурността на доставките се е увеличила. И за това са допринесли няколко фактора. Първо, търсенето в Европа се оказва по-ниско от прогнозираното през последните пет години. Затова съществуващата инфраструктура успя да посрещне потребление със 100 - 200 милиарда кубически метра над настоящото. Освен това има допълнителни капацитети в случай на извънредна ситуация.
На второ място се е подобрил достъпът до алтернативни източници на газ. Това включва както доставките от Русия (например от газопровода „Северен поток"), така и от втечнен природен газ (LNG) и резерви. Това компенсира спадът в производството на газ в рамките на ЕС.
На трето място, газопреносният капацитет се е увеличил в периода 2009 г.-2014 г. По-добрите трансгранични връзки позволяват значителни количества газ да бъдат доставяни на Европа в случай на криза. По-добрата инфраструктура позволява по-голяма диверсификация в рамките на вътрешния енергиен пазар на ЕС.
Четвърто, след събитията от 2009 г. Европа въведе и прилага по-сериозни регулации относно сигурността на доставките.
Зависимостта от транзита през Украйна е ограничена. Единствено България от всички 28 страни членки не би била в състояние да намери други източници на газ при краткото прекъсване на доставките.
Макар до голяма степен ЕС все още да е зависим от руски газ, Съюзът е намалил зависимостта от доставки през Украйна. Между 2005 и 2014 г. транзитът през Киев е намалял от 121 на 57 милиарда кубически метра годишно. Делът на руски газ, доставян през Украйна, е намалял от 80% през 2005 на 50% през 2013 и 30% през 2014 г.
Силно зависимите от украинския транзит държави са малки газови пазари с годишно потребление под 10 милиарда куб. метра годишно - България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия. Словения и Гърция не са чак толкова зависими, но пък биха имали трудности да намерят алтернативни доставки при кризисна ситуация, отбелязват авторите на доклада.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.10 | ▲0.02% |
| USDJPY | 158.54 | ▼0.74% |
| GBPUSD | 1.31 | ▲0.08% |
| USDCHF | 0.84 | ▼0.48% |
| USDCAD | 1.43 | ▼0.02% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 48 089.30 | ▼2.15% |
| S&P 500 | 6 907.80 | ▼3.91% |
| Nasdaq 100 | 25 032.10 | ▼5.61% |
| DAX 30 | 24 605.60 | ▼2.84% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 60 740.20 | ▲1.09% |
| Ethereum | 1 714.29 | ▲1.93% |
| Ripple | 0.92 | ▼0.63% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 83.60 | ▲0.97% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 89.86 | ▼0.23% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 537.92 | ▼1.81% |
| ПшеницаUSd/bu. | 573.38 | ▼0.80% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 106.62 | ▲0.61% |
| Germany Bund 10 Year | 122.74 | ▲0.74% |
| UK Long Gilt Future | 85.90 | ▲0.83% |