Снимка: iStock

Зараждащите се мирни преговори, насочени към прекратяване на войната с Иран, биха могли да променят посоката на лихвените проценти на Федералния резерв до 2026 г., но Goldman Sachs предупреждава, че перспективите все още зависят от това колко бързо ще се успокоят геополитическите напрежения и колко дълго ще продължи инфлационният натиск, породен от петрола, пише TheStreet.

Goldman Sachs характеризира икономическото въздействие на конфликта в Близкия изток като инфлационен шок, породен от цените на енергията, а не като традиционен спад, породен от търсенето, добавяйки, че прекъсванията на доставките на петрол са повишили инфлационните рискове, дори когато растежът се забавя.

Тази динамика усложнява политиката на Федералния резерв, като създава ефект, подобен на стагфлация, в краткосрочен план.

„Външни икономисти и бизнес лидери са като цяло съгласни, че макар облекчаването на геополитическото напрежение да може да проправи пътя за намаляване на лихвите през 2026 г., политиците рискуват да действат твърде бързо, ако инфлацията, обвързана с цените на енергията, остане висока“, каза Goldman Sachs.

Goldman Sachs обаче очерта ранни признаци, че пазарите все повече ценообразуват в следвоенен сценарий, позовавайки се на оптимизъм около предложените преговори за прекратяване на огъня, които биха могли да намалят някои очаквания за инфлация, породена от петрола.

Ако мирните преговори наберат скорост, фирмата заяви, че очаква ценовият натиск, породен от енергията, да отслабне, което ще доведе до възобновяване на „нормализирането“ на паричната политика.

„Периодът на най-голям риск вероятно ще настъпи през следващите няколко месеца, както защото шансовете за повторна ескалация са най-високи през този период, така и защото смятаме, че първоначалният енергиен шок може да премине през системата по-бързо от тарифния шок и икономическото му въздействие може вече да е по-ясно до началото на лятото“, казват от Goldman Sachs.

Още по темата:

Добрите новини стават лоши новини за пазарите?