Снимка: iStock

След години, в които европейските спестители живееха в свят на почти нулеви лихви, въпросът как човек може сравнително безопасно да печели 3% до 4% годишно в пенсионна възраст отново стана актуален. За мнозина това звучи като дребна техническа тема, но всъщност е един от най-важните финансови въпроси за следващото десетилетие. Причината е проста. Европа застарява, държавните бюджети са под натиск, а все повече хора ще разчитат не само на пенсия, но и на лични спестявания. В такава среда доходността от консервативния капитал вече не е детайл. Тя е част от жизнения стандарт.

В американския контекст подобен разговор често започва с държавни облигации, депозитни сертификати и парични фондове. В Европа картината е по-сложна. Континентът не е единен финансов организъм. Разликите между Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и държавите извън еврозоната означават, че понятието „сигурна доходност“ има различно съдържание според държавата, валутата, инфлацията и данъчния режим.

След цикъла на повишаване на лихвите от Европейската централна банка спестителите отново започнаха да получават нещо за търпението си. Депозити, краткосрочни облигации и парични инструменти вече носят реален номинален доход. Това е рязък контраст с периода, когато човек държеше пари в банка почти без възвръщаемост и беше принуден да поема повече риск, ако искаше доход. Днес поне част от тази логика се връща. Консервативният капитал отново има цена.

Но тук идва голямото уточнение. Номиналната доходност не е същото като реална доходност. Ако пенсионер печели 3.5% по сигурен инструмент, но разходите му за живот растат с 4%, реално той губи покупателна способност. Ако храната, енергията и здравните разходи растат по-бързо от официалната инфлация, усещането за загуба е още по-силно. Именно затова въпросът не е само как да се спечелят 3% до 4%, а как да се запази качеството на живот.

В Германия традиционно доминира културата на спестяване и предпазливост. Германските домакинства дълго време държаха голяма част от средствата си в депозити и нискорискови инструменти. Сега, когато лихвите са по-високи, тази стратегия отново изглежда разумна. Но Германия има друг проблем. Разходите за наем, услуги и енергия в редица градове са значителни. Това означава, че дори сравнително добра доходност лесно може да бъде изядена от разходната страна.

В Франция публичната пенсионна защита остава по-силна. Това намалява зависимостта от частния капитал в сравнение с други държави. Но и там домакинствата усещат натиска на инфлацията и необходимостта от допълнителен доход. За много французи темата не е как да гонят висока възвръщаемост, а как да запазят сигурност, ликвидност и спокойствие.

В Италия и Испания семейният модел играе по-голяма роля. Част от пенсионната устойчивост идва от собственото жилище, наследствени активи и взаимопомощ между поколенията. Това често позволява по-консервативен финансов подход. Но при по-слаб икономически растеж и висока младежка безработица този модел също започва да се натоварва.

В България темата е още по-чувствителна. Причината е проста. Средният размер на доходите и пенсиите остава значително по-нисък спрямо Западна Европа, докато цените на много стоки и услуги постепенно се доближават до европейските нива. Това означава, че всяка грешка струва повече, а всяка добра доходност има по-голямо значение.

За български пенсионер въпросът как да се печелят безопасно 3% до 4% не е абстрактен. Ако човек разполага с ограничен капитал, дори допълнителни няколко хиляди лева годишно могат да променят комфорта на живота. Но тук има и капан. При ниска база много хора са склонни да търсят прекомерна доходност чрез съмнителни схеми, обещания за бърза печалба, непрозрачни фондове или рискови активи, които не разбират. Именно това е най-опасният момент в пенсионната фаза.

В България традиционно депозитът остава любим инструмент. Това е разбираемо. Хората ценят сигурността, ликвидността и простотата. Но когато инфлацията е висока, депозитът сам по себе си често не е достатъчен. От друга страна, прекомерният риск също не е решение. Следователно за българските домакинства особено важен става балансът между защита и умерен доход.

Точно тук важи принципът качество пред доходност. По-добре стабилни 3% до 4% от прозрачен и разбираем инструмент, отколкото обещани 8% или 10% със скрит риск. Пенсионният капитал има различна функция от капитала на млад инвеститор. Той не трябва да доказва смелост. Той трябва да издържи във времето.

Практически това означава многослоен подход. Част от средствата трябва да останат напълно ликвидни, така че да покриват 12 до 24 месеца разходи. Това е буферът срещу болест, ремонт или семейна нужда. Втора част може да се насочи към нискорискови инструменти с умерена доходност, като краткосрочни депозити, парични фондове или висококачествени облигационни решения. Трета, по-малка част, може да търси растеж чрез дивидентни акции, широки индексни фондове или други по-дългосрочни активи, ако профилът на човека го позволява.

Много пенсионери бъркат дивидента със сигурност. Ако акция плаща 5% дивидент, това не означава, че капиталът е защитен. Ако цената падне с 20%, дивидентът не компенсира автоматично загубата. По същия начин облигации с дълъг матуритет могат да поевтинеят при ръст на лихвите. Тоест доходността сама по себе си не е защита.

Големият структурен проблем в Европа е, че много хора навлизат в пенсия с недостатъчно натрупвания. При такъв сценарий дебатът дали да се спечелят 3% или 4% става вторичен. Ако капиталовата база е твърде малка, дори добрата доходност не може да реши проблема. Това важи особено силно за България, където много домакинства имат имот, но ограничени финансови активи.

Следващите години вероятно ще засилят значението на личния капитал. Държавната пенсия ще остане основа, но все по-рядко ще бъде достатъчна сама по себе си за среден стандарт на живот. Това означава, че финансовата грамотност ще се превърне в социален фактор. Разбирането как работят лихви, риск, инфлация и разходи вече няма да бъде тема само за инвеститори. Ще бъде тема за нормален живот.

В крайна сметка най-безопасният начин да се печелят 3% до 4% в пенсия не е конкретен продукт. Това е система. Разумно разпределение между ликвидност, сигурност и умерен растеж. Контрол върху разходите. Избягване на измами. Ясна представа колко пари са нужни месечно и колко дълго трябва да издържат.

Защото в пенсионната възраст най-голямата цел не е да победиш пазара. Най-голямата цел е капиталът да работи тихо, стабилно и достатъчно дълго, за да осигури спокойствие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари. Инвестициите носят риск, включително загуба на капитал.