Източник:  www.darikfinance.bg

Страницата в интернет на турското министерство на външните работи признава, че НАТО е играла "централна роля" за сигурността на страната и настоява, че Турция, която стана член на Алианса през 1952 г., "отдава изключителна важност" на това. Но турският ангажимент към НАТО никога не е бил по-противоречив, отколкото е сега, пише The New York Times.

По кризисни въпроси – от сражаване срещу Ислямска държава /ИД/ през разгръщане на интегрирана отбранителна система, която обменя информация и действа съвместно, до ясно противопоставяне на руската агресия в Украйна – президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговото правителство или не оказват пълно сътрудничество, или направо не се подчиняват на приоритетите и интересите на НАТО. Факт е, че Турция на Ердоган става все по-авторитарна и се превръща в държава, която се придвижва встрани от алианса, чийто договор гласи, че се "основава на принципите на демокрацията" толкова, колкото и на отбраната.

От месеци западните съюзници оказват натиск върху Турция да затвори своята пропусклива граница, която позволява хиляди джихадисти да преминават в Сирия и да се присъединят към ИД, известна също като ИДИС и ИДИЛ, и дава възможност на ИД да прекарва контрабандно оръжие и да изнася незаконно петрол, на което разчита за осигуряване на приходи. Макар турското правителство да предприе някои стъпки, за да затрудни преминаването, то показа нежелание или неспособност за спиране на потока, става ясно от публикация на Тим Аранго и Ерик Шмит във в. "Ню Йорк таймс". Един контрабандист казва, че въпреки че неговата работа става по-трудна, понякога турските граничари гледат по друг начин.

Може би е невъзможно абсолютно пълното затваряне на дългата граница, но като се имат предвид голямата турска армия и добре организираната разузнавателна служба не е извинително, че Турция не си гледа по-добре работата. Турция, също така, трябва да създава военни бази за използване на водената от американците коалиция, но Джеймс Клапър-младши, шефът на националното разузнаване, каза пред Конгреса наскоро, че той не гледа оптимистично на вероятността Турция да направи нещо повече против ИД, тъй като тя има "други приоритети и други интереси".

Проучвания на общественото мнение показват, че Турция не оценява ИД като пряка заплаха, а Ердоган е по-зает да се занимава с противопоставяне срещу кюрдската автономия в Сирия и със свалянето на сирийския президент Башар Асад.

Има и други будещи тревога детайли в турското поведение. Правителството казва, че то все още обмисля купуването от Китай на система за противовъздушна отбрана за 3,4 млрд. долара, в която са включени радари и ракети земя-въздух с голям обсег, които могат да свалят вражески ракети.

На тази поръчка се противопоставят американските и европейските съюзници, защото тази военна поръчка в Китай е рискована. Те, също така, са обезпокоени, че Турция не купува системата от тях, тъй като те поеха разходите по защитата на Турция от сирийско нападение с разполагането на ракети "Пейтриът" на турска територия. Нещо повече, турският министър на отбраната каза миналия месец, че правителството не планира интегрирането в натовската ПВО и радарна система на каквато и да е купена от него система за противовъздушна отбрана, така че отделни елементи от системата на алианса да могат да действат заедно. Макар че по-късно говорител на президента каза, че системата ще бъде интегрирана с натовската.

НАТО няма да интегрира своята система с китайска, защото двете не са съвместими, китайската може да съдържа рисков софтуер и конгресмените се противопоставят срещу това. Ако Турция откаже да обвърже отбранителната си система с тази на НАТО, "те ще отслабят защитата на територията си и същевременно ще отслабят НАТО", каза Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО.

Междувременно тази година се очаква Турция да подпише споразумение, което ще позволи на Русия да изгради газопровод за природен газ в Турция, заобикаляйки по този начин Украйна. Правителството на Ердоган, игнориращо западните санкции, експлоатира разделението между Русия и Запада заради руската инвазия в Украйна, за да се сдобие с енергийни доставки на добри цени. Русия, също така, възнамерява да построи първата атомна електроцентрала на Турция.

Американски официални представители не са на мнение, че Турция някога ще се оттегли от НАТО. Естествено, такава стъпка би била катастрофална грешка. Но фактът, че подобна възможност дори е спомената от официални лица и отбранителни експерти показва колко загрижени са съюзниците доколко могат да разчитат на Турция, при която и да е криза. /БГНЕС/